четвъртък, 15 август 2013 г.

Отец Никанор: Загубихме вярата в справедливостта

В навечерието на Успение Богородично мнозина се присещат за вярата, макар и за кратко. Обезверен ли е българинът, какво го прокуди от църкви и манастири и как един монах (и бивш финансов анализатор) вижда посланието на протестите, актуализацията на бюджета и пътя на България, "Стандарт" попита отец Никанор от Гигинския манастир.  

- Идва големият християнски празник Успение Богородично. Очаквате ли много хора да дойдат в манастира?

 - За жалост хората вече не могат да си позволят да идват. Не могат дори да си платят превоза, за да стигнат специално до нашия манастир, който е по-отдалечен. Затова хората ще са много по-малко, отколкото в други години. Вече идват по-рядко и през останалото време. Преди това ни посещаваха много - да запалят свещица, да седнат на полянката, да се помолят. Не само в нашия манастир е така, мои събратя ми съобщават, че и при тях е същото.  

- Отчая ли се българинът от това, което става наоколо?

- Българинът много отдавна е загубил вяра в светските идеали, които му се предлагат. И това за жалост има тежки исторически корени. След Освобождението с България се постъпва несправедливо - Великите сили и нашите съседи осуетяват единението на българския народ. Оттам въобще българинът губи вярата си в това, че на този свят има справедливост. И получава една травма, която и до ден днешен само се задълбочава. След края на комунизма народът ни излезе по-голям нихилист от когато и да било в своята история. И това много попречи да се формира едно здраво общество, да се ориентират хората към традиционните
ценности. На Църквата, поставена под контрола на ДС и до ден днешен, не й се позволява да се развива. Парализата на главата й е достатъчна, за да парализира целия организъм. Виждате, че за разлика от други страни като Русия, Румъния, Сърбия в България не се случи ренесанс на религиозния живот. А всеки има нужда от религия, защото без вяра човекът не се различава много от животното. Тя е тази, която му дава надежда и го крепи в тежък момент. Без нравствен живот човек оскотява и не се чувства добре. За жалост това се вижда и във всекидневния ни живот - хората са един за друг по-лоши от зверове.

 - Следите ли протестите, виждате ли в тях някакъв шанс за България, или обратното - разединение?

- Аз не съм политически коментатор и не мога да направя обстоен анализ. Хубаво е, когато човек търси, когато се пробуди от апатията и летаргията. Но няма никаква полза, ако той няма ценности, ако няма визия и светоглед - да знае какво не е наред и как то да се поправи по най-правилния начин. Това липсва в момента на протестите. Ние сме изоставили християнския морал, който ни казва, че всички сме братя и сестри и трябва да живеем като такива. Прегърнали сме друг морал, според който всеки човек е средство, чрез което да си доставяме полза. И този морал допуска фрагментация на мнения, на действия. Виждаме, че се протестира, но не виждаме каква е алтернативата, какво се предлага. Аз много се страхувам, че и този протест, и тази протегната народна ръка към по-доброто ще отиде там, където отидоха всички протести в последните 20 години. Хората ще бъдат излъгани - и то не за друго, а защото реално не знаят какво точно искат.

 - Разединена ли виждате България?

- България е разединена от много десетилетия. След крушението на националния идеал в края на Първата световна война, тук се намират сили, които обръщат гръб на традиционните ценности, отчаяни от несполуките, без да имат достатъчно търпение и постоянство, за да чакат нов шанс. И започват междуособните борби. След 9 септември това разединение се задълбочава, а след 10 ноември продължи. Народът е все по-пръснат, различните мнения се простират в една огромна палитра. От която няма никаква полза, защото по този начин ние не можем да държим сметка на политиците за нищо. Нямаме ясна визия какво води до добруването на българския народ. А това трябва да са няколко простички неща - и когато виждаме, че който и да било политик се отклонява от тях, да го накараме да ги спазва. Или да го премахнем от политиката - чрез избори, или, ако щете, с протести. Само че сега ангажиментът на политиците е крайно неясен, защото се използват термини и формулировки от рода на "европейски ценности", "демократични ценности", зад които не стои нищо. Ако под европейски ценности се разбира, че трябва да признаем, че между мъжете и жените няма разлика, това не е така. Извинявам се, аз съм монах, но съм виждал жена и ще ви кажа, че не е вярно. Че между доброто и злото няма разлика? Това са псевдоценности.

Евангелските ценности са солидарност, обич към ближния, дълг, праведност, правда в живота на човека, трудолюбие, чистота в нравите, чистота в отношенията. И най-голямата от тях - вярата. Тоест, за какво живее човек - за да придобие небесното царство. Обществото трябва да е организирано така, че да улеснява тази крайна цел на човешкия живот. Да намалява до минимум изкушенията, съблазните и в максимална степен да учи човека да не бъде егоист, да дава от себе си, да обича ближния си. А ние сме се превърнали в едно сборище от крайни егоисти.

 - Къде е изходът според вас? Преди време вие казахте, че сте убеден монархист?

- Това, което се случва, напълно оправдава моето мнение. Но разбира се, в днешно време това е невъзможно и утопично да се случи. Аз си оставам краен монархист, но истински монархист - няма тук парламенти и консенсуси, няма шменти-капели, както казваше доскоро един наш премиер. Така България е добрувала в продължение на 1300 години. И е устояла с този начин на живот. А в последните 50-60 години сами виждате какво става. Статистиката ни го казва - спряха да се раждат деца. Ние живеем като животно, поразено от паразити. В нашето общество има паразитни прослойки и съсловия, които не са лоши, не искам да бъда разбран като ксенофоб или атакист. Тези хора може да имат друг цвят на кожата и да не могат добре да говорят български, но разбират кое е добро и кое зло. И трябва да им се каже как да се държат в това общество, не да бъдат стимулирани да са раково образование. Защото това общество ще умре, ако този рак не се изцери. Това са неща, които демокрацията не може да ги осигури. Тя е корумпирана система.
Връщаме се в Древния Рим, в който хвърляме на тълпата хляб и й осигуряваме зрелища, за да гласуват за нас и една клика да се обогатява. При демокрацията всичко се върши задкулисно, отвреме-навреме се дръпва перденцето и нещо се показва. И ние живеем в една огромна лъжа. Затова и към тези протести човек не може да вземе еднозначно отношение. Защото не може да разбере това спонтанното желание на хората за промяна ли е, платена агитка от някого с политически цели ли е, или обратното - платена агитка с икономически цели. Казват "Долу олигарсите". Не знам какво разбират тези, които викат на площада, но тези, които им поръчват, разбират "Да премахнем олигарха А, та да дойде на негово място олигархът Б". Уви, вървим в грешна посока и само Бог може да ни помогне. Само вярата и личния живот в Христа може да ни капсулира и да ни изолира от тези страшни процеси, които са около нас.  

- Вие сте финансист, тези дни текат бурни спорове около бюджета. Трябва ли да бъде актуализиран според вас?

- Не може да се отговори на прима виста. Актуализацията сама по себе си може да бъде както плюс, така и минус, зависи до какви резултати би довела. Ако целта е да поизхарчи известни парички, това е явно поредното източване на държавата. Ако обаче е насочена така, че да стимулира икономическия растеж, да вкара средства в икономиката, които да помогнат малко от малко да се задвижи икономическият цикъл, явно тогава тя е добра крачка. Но кое от тези неща е вярно, аз, бидейки първо монах, и второ - далече от цифрите и данните, въобще не мога да кажа.  

- Вчера само за ден се самоубиха няколко души в различни точки на държавата. Какво бихте казали на тези хора, къде да търсят упование?

- Това е един от белезите на нещото, което в църквата наричаме "Последните времена", тоест наближаването на Апокалиптичната епоха. Тогава, когато хората ще бъдат дотолкова отчаяни и "в голямо озлобление", казано на църковен език. Ще бъдат в беда. Враждата им с Бога ще бъде по-голяма, отколкото самолюбието им, и те ще предпочетат да умрат в крайна степен на неприязън към Бога и ближните, не и да потърсят спасение за душата си. Отчаянието е най-страшният грях. Той е по-страшен от убийството. Защото при убийство и убитият, и убиецът имат шанс след това за спасение. А отчаялият се хули Бога, като казва, че в него няма милост и справедливост. Той е обърнал гърба си. Това са хора, които като плод на атеизма на обществото не са могли да намерят сила да се обърнат към Христа, да отидат в църквата, да запалят свещ и да се помолят със свои думи. Вярвайте, Бог ще ги избави - на нямащия пари ще даде пари, на нямащия здраве - ще даде здраве, ще изведе този, който е в житейско притеснение и объркана ситуация. Но за това е необходима вяра. Загуби ли се вярата, идваме до тези страшни случки, които не може да приема нормалното човешко възприятие - сам да сложиш край на живота, който не си си дал сам.

Автор: Стела Стоянова 

Източник: standartnews.com