сряда, 4 септември 2013 г.

От манастира - сирене, суджук и ракия

Феновете на всякакви биопродукти никога не са яли вкусна храна, ако не са сядали на манастирска трапеза - с рибена или бобчорба, с вкусен гювеч от монашеската градина, с прясна пъстърва и десерт от гъсто мляко с боровинково или къпиново сладко. А за ракийката с билки и ароматното вино да не говорим.

В скоро време в София пазарът на манастирски стоки ще се разшири и вкусните продукти ще са достъпни за онези, които няма как да похапват редовно в Божиите обители или да си пазаруват на място. Близо до площад “Македония” на 10 септември ще бъде открит нов магазин, в който ще се предлагат артикули, произведени в манастирски стопанства. Досега възможност за такива покупки имаше само в т.нар. Житарна на София на ул. “Калоян” (в двора на храма “Св. Петка”), и в магазин на ул. “Иван Асен II”.

За съжаление някогашните традиционни производители на земеделска продукция - ставропигиалните манастири в Рила, Троян и Бачково, отдавна нямат онези стопанства с хиляди декари овощни градини, стада и пасища, както и пчелини. Заглъхнали са дъскорезниците и цеховете, които правят мебели с манастирска дървесина. Рилската обител води неистови битки да си върне дъскорезницата, но удря на камък. Прочутата троянска сливова ракия се прави в скромни количества (основно за важни гости, б.р.) заради унищожени овошки. Сега стопанствата в някои от големите манастири наброяват по няколко овце и кокошчици, дарени от богомолци.

От Северозападна България - край Берковица, предлагат на пазара сладка и мед. Клисурският манастир доставя в София
мармалади
от шипки

боровинки, смокини и малини. Между 12 и 14 лева струва буркан мед от магарешки бодил. Поморийското братство понякога зарежда ракии и вина.

Монасите от брезнишкото село Гигинци имат собствена марка вино, което също се продава в столичното магазинче. Клиентите могат да избират между четири различни вида църногорско вино - малиново, сливово, шипково и вишново, като цената на една бутилка е между 10 и 12 лева. “Гигинският манастир е най-деен и предоставя по-голямата част от това, което продаваме”, разказа пред “Труд” Димитър Минчев, наемател на магазина в двора на храма “Света Петка”.

Гъсто биволско мляко, големи пити кашкавал и сирене, произведени от Гигинския манастир, се виждат на витрините на магазинчето.

Как и къде се произвежда биопродукцията?

В манастира над с. Гигинци, който носи името на св. св. Козма и Дамян, освен 80-те бивола, вече имат и стадо овце, които заедно с козите пасат по чистите ливади на Църна гора. Тук монасите са си направили мандра, която отговаря на всички стандарти за дребни производители, от чието стопанство се добиват до 200 литра мляко дневно.

“Продуктът е напълно чист, без каквито и да било консерванти или стабилизатори”, уверява ръководителят на мандрата в Църногорския манастир Магдален Попов.

И след като опитваме млякото, вече няма никакво съмнение за качеството. Правило е, че тук са преработва само мляко от стопанството, не се приема чужда продукция.
“Вкусът на киселото биволско мляко е уникален, защото пашата на животните е билкова и няма надхранване с различни груби и концентрирани фуражи”, обяснява йеромонах Никанор. Разбира се, дават малко мляко - под 200 л дневно. Но независимо от това сиренето е по-евтино от това на известна марка, която се продава в големите вериги. Килограмът е 15 лв. Козето мляко е по 4 лв. Буркан с ягодово сладко - 7 лв., къпиновото е по 6 лв.

Тук произвеждат освен биволско, овче и козе сирене, кисело мляко и чедър сирене. След около месец вероятно ще тръгне производство и
на ръчна
моцарела

по технология от Италия.

Особено вкусни и чисти - без изкуствена сланина, са колбасите - пастърма, луканки и суджук. Животните се карат в кланицата в Кочериново, а след това в малък месокомбинат в Перник правят пастърма, луканка и шпеков салам само от биволско месо. Няма изкуствена сланина, нито стабилизатори, затова истинските колбаси не са много трайни. Но пък само пластмасата може да трае дълго, коментира отецът.

Колко печели манастирът? 

Колкото да се издържа, парите не стигат за ремонти и реставрации, отговаря монахът. И казва: “Ако някой е спечелил от животновъдство, искам да се запозная с него. Ще бъде осмото чудо на света!”

Зеленчуковата градина на обителта не е голяма, но е достатъчна за изхранването на тримата монаси и петимата работници. Тук не се яде месо и картофите, бобът, зелето, чушките и доматите са основна храна. Отглеждат още лук, праз и чесън, салати - въобще всичко.


“Игуменът дядо Евгений държи да се храним с наша си храна, защото в модерното земеделие има много отрова и после си плащаш със здравето”, казва отец Никанор. (Подобно на правилата в монашеската република на Света гора и тук не само не ядат месо, но служат и по стария църковен календар. Празникът за Голяма Богородица бе не на 15-и, а на 28 август, б.р.)

В магазинчето на манастира може да се купят сушени гъби, мента и всякакви други билки, които се берат по полята наоколо. Има и рецепти за лечение на различни болежки.

Ако не ви се ходи до София, може да пазарувате и от манастира. Очаква се най-после пътят - стръмен и засега само от чакъл, скоро да бъде направен.

“Както всичко в България, очаквам работата да започне през зимата”, казва отец Никанор. Чака се одобрение на процедурата от Агенцията за обществени поръчки и след това община Брезник ще търси изпълнител.

Проектът е по мярка 321 от Програмата за развитие на селските райони. Манастирът спечели проект за ремонт на старата сграда и той ще започне всеки момент. Така ще могат да се подслоняват поклонници, за които сега няма място.

Но от това приходи не се чакат - в този манастир нощувката е безплатна. За монасите е абсурдно да отворят хотел - на вратата са написани строги правила за поведение и спазване на службите. Който не ги спазва, бива отпращан.

Отделно обителта ще кандидатства за евросредства за реставрация на стенописите в старата църква.

Йеромонах Никанор: Консултанти провалят европроекти

Йеромонах Никанор
- Отец Никанор, вие движите работата на църквата по кандидатстването за средства от еврофондовете, как се справяте?
- Задава се третата вълна от проекти за ремонти на църкви и манастири по европейската програма за селските райони. Настървението е все по-голямо, апетити има всякакви. Хората видяха, че това не е празна работа и очаквам страшно много проекти. Но остава основният проблем, който седеше и досега - недобросъвестните консултанти.
- Има ли вече провалени проекти?
- Има такива, които си загубиха авансовите плащания. Много са и потенциално издънени, защото още са в срока за строителство, но са много забавени. Има проекти, одобрени още при първата вълна и въобще не са стартирали. Има с повече от 7 пъти сменен изпълнител.
- Кой прави това?
- Църковното настоятелство в съгласие със съответната митрополия.
Аз предупреждавах, но нямаше кой да чуе, че целта на тези проекти е да се възстановят реално църкви и манастири, че тук има ОЛАФ и няма бошлаф, че трябва да се работи сериозно. Но много свещеници и митрополии се свързаха със съмнителни консултанти, които направиха по 20-30 и повече проекти. В момента това се прави и в Софийската епархия. Резултатът е, че тези проекти не могат да се управляват.
- Т.е. печалбата е за консултанта?
- Той просто продава проектите на строители, което е неетичното в цялата работа. Но един уважаващ себе си строител няма “да купи” проект, а ще кандидатства за него. Явяват се авантюристи, които са готови да платят на консултанта, за да вземат поръчка. Но тези хора нямат репутация пред банките и не могат да си намерят финансиране. Заради това висят много проекти. Близо половината не са започнати. Над 50 са може би.
- Каква опасност крие тази ситуация?
- Болката ми е, че ние в момента сме в преговори как БПЦ ще участва в следващия програмен период. Всеки момент очаквам да ми поставят резонния въпрос: “Вие какво искате, като нищо не усвоявате? Заради вас трябва да връщаме европари.” Това е много неприятен момент. Ако не се правеше този лош подбор, отдавна да сме изпълнили всичко. Така както стана в Брезник, в Белоградчик.
- Нали Министерството на земеделието ви консултираше?
- Не, но министерството и фонд “Земеделие” направиха всичко, за да помогнат да се случат проектите. Особена благодарност трябва изкажем на г-н Румен Порожанов. И това, че го махат, е голяма грешка.


 Автори: ДАЯНА ПОПОВА, ДИАНА ПЕТРОВА, ИВАН ДОНОВ

Източник: trud.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар