сряда, 8 август 2012 г.

Отец Никанор: Кризата ще продължи още 7 години (част 1 и 2)

Profit.bg се срещна с отец Никанор от Гигинския манастир. 

Отец Никанор е бивш брокер на ценни книжа, търгувал на американския пазар. От 2003 г. той е монах в Гигинския манастир. Когато пристига в манастира, той е в окаяно и полуразрушено състояние, но след няколко години труд е обновен и разширен. Ремонтните дейности все още не са приключили, а до манастира все още няма асфалтиран път. 

Разговаряхме с отец Никанор за българския фондов пазар, за кризата, за икономиката в България, за вярата на българите.  

Колко време ви отне да изградите всичко това тук? 

На 4 август 2008 г. започнахме първа копка тук. Наложи се доста да разширим комплекса, преди беше едно малко манастирче, сега е голям. Идват много хора вече, особено на празници не ни достигат стаи, защото хората трябва да преспиват тук.

Имаме вече над 100 бивола, 25 кози, кокошки. Като биволите по-рано ни бяха основната прехрана. Имаме и градини.

Манастирът преди се посещаваше изключително рядко, от единици, зимата изобщо, защото и този път го нямаше. Зимата се събираха бездомници и ние ги прибирахме, ама после взехме да ги караме да работят и те спряха да идват.

През 2005 г. решихме да увеличим броя на биволите, не знам дали не се излъгахме. В животновъдството обаче се оказа, че проблемът с работната сила е особено тежък. За нас сега тези биволи са голяма помощ, но и голяма тежест.  

Вие сте работили на финансовия пазар?

Работих в "Карол". Там съм бил финансов анализатор и търгувах с американски депозитарни разписки на европейски компании. Важното в инвестициите е да спечелиш, да уцелиш тренда, от малко пари да направиш повече пари.  


Хванахте ли технологичния тренд?

Хванах мечия пазар и аз бях прословута мечка. Общо взето, играех само на къси продажби. Американците казват „the trend is your friend“, това са баналности, но е така. Глупаво е човек да се опита да играе на връщанките, на корекциите, тъй като, когато имаш ясна тенденция на пазара, това е като едно голямо течение в океана и ясно е какво ще стане.

При покупката човек може да загуби най-много това, което е инвестирал. Купуваш за 50 долара акция и тя става 50 цента, губиш 49.50 долара, но ако на късото я продадеш на 50 долара и тя стане 250, ти си на -200, ако не си затворил позицията.

Има риск, но от друга страна, късите продажби са много полезни за пазара, те увеличават ликвидността, което е основно нещо.

При нас не може да има къси продажби, защото няма ликвидност, не може да има ликвидност, защото няма къси продажби и това е един кръг.

Всички теории и техники за прогнозиране на финансовите пазари, всички те обичат американската фондова борса, защото е с най-голяма ликвидност, с най-голям избор. Всъщност това, което прави пазара, това е големият брой участници. Колкото по-голям е един пазар, толкова повече той се връзва в постановки, независимо дали говорим за фундаментален или за технически анализ.

Ние имаме една малка отворена икономика. Лошото е, че нямаме много база, за да се развива пазарът, тъй като в България липсва средният инвеститор. Финансовият пазар е в ръцете на най-големите, обаче той се изгражда от средните. Пазарът е на масовия инвеститор, затова Щатите са такъв добър пример за финансов пазар, защото има огромен брой хора, които могат да си позволят да инвестират. Дали сами ще го правят или чрез фондове, няма значение.

 Нашият преход се разви в олигархична насока – две касти в обществото, между тях празнота, няма нищо. Това вреди и ще вреди на икономическия растеж.

У нас няма условия, трябва да го кажем ясно, за малък, за среден бизнес, човек трябва или да работи в някоя по-сериозна институция, или да работи някъде аргатин и това е.

Като говорим за капиталов пазар, какъв тренд ни очаква в идните години и от там в икономиката? 

Да, нещата са свързани, икономиката, ако е организмът, финансовият пазар е кръвоносната система.

Финансовите индикатори, разбира се, изпреварват нещата.

Нека погледнем при нас, върхът на софийския индекс е в края на 2007 г., а кризата дойде в края на 2008 г. – точно една година. Това, което в момента се очертава като прогноза, е, че поне още следващите 7 години няма да е добре. Според мен така изглеждат нещата. Това показват начините за анализ, които аз съм ползвал.

Прогнозата е за дълъг процес на корекция след дълъг процес на растеж. 80-те години Dow беше на 1900-2000-3000 пункта, а сега на колко е? На 14 000. Нормално е това нещо. Трябва да се коригира. Не е задължително тази корекция да бъде остра и дълбока, тя може да бъде разгърната във времето и да се получи така нареченото sideways движение.

Ситуацията е много сходна с това, ако се погледна индекса Dow в края на 60-те и началото на 70-те. Има някаква прилика и ако се вземе онова като сравнение, защото няма нищо ново под слънцето, тук говорим за това – финансовият пазар е една кардиограма за човешките емоции, на борбата във всяко човешко сърчице между страха и алчността. Това е ставало и през 1730 г. с Източноиндийската компания, и 1820 г., и сега. Можем да вземем връзките на човешкото масово поведение и да ги използваме и днес.

И  фундаментално нещата не изглеждат никак добре. Как се спря кризата 2008 – 2009 г.? Просто държавата „наля“. Това обаче не спря нещата съвсем, защото то само налива вода в мелницата на кризата, но пазарът трябва да капитулира. Просто корекцията трябва да се извърши. Когато държавата „налива“, а те си позволиха да правят и комунизъм на Запад да купуват ценни книжа, да се намесват, да спират къси продажби, тя просто кара системата да агонизира. Но това няма да замести, както се казва, почивката или капитулацията на пазара, това само във времето изкривява процесите и ги изтласква напред във времето.  

Значи да очакваме ли още 7 години икономиката ни да крета? 

 Опасявам се, че така ще бъде. А и аз говоря за растеж, може да има периоди, в които нещата ще се подобряват, но като цяло, един такъв период на увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието, какъвто беше 2000 – 2008 г., трудно ще го повторим. А и ние сме в ситуация „ от нас нищо не зависи“. Нямаме вътрешен икономически тренд, с който да се противопоставим на общото неблагоприятно състояние в Европа. Вие виждате, че на Европа положението никак не е розово.

Виждате, че тези свръхдефицити, които са допуснати, страшно много тежат, защото се оказва, че просто икономиката няма накъде да расте. Трябва не знам какво да се случи, за да се изчисти натрупаното, но това, което може да изчисти натрупаното, е нещо много неприятно за хората, за да може да започне да работи отново механизмът на стимула в икономиката.  

Много хора казват „По-добре да сме като гърците“...

Тук измеренията са две – в статично положение по-добре да сме като гърците. Да, по-добре да рева, че са ми намалили пенсията от 1700 на 1300 евро, примерно, отколкото да се радвам, че са ми я повишили от 139 на 146 лева.

В динамика обаче, нещата, когато ти се влошават, дори все още да си добре, тази перспектива не е приятна. В този смисъл, по-добре една бедна икономика, обаче с добри перспективи за растеж, не казвам, че сме такава, казвам, че това е за предпочитане. Защото за малко години може много да се навакса, има такива примери от Източна Азия, от страни от бившия соцлагер, млади икономики, които тръгнаха напред.

Ниският старт сега не е проблем, светът е отворен. Ако сме кадърни и работим, ще дойдат инвестиции.

България щеше да бъде като Гърция, ако нямаше 9 септември 1944 г. Това е истината. Съветският съюз много даваше на България, но неговите възможности, в сравнение със Западния свят, бяха много по-малки.

В Гърция са наляти изключително и страшно много пари. Ако вземете само дълга им от 300 млрд. - ако влезе в нашата икономика, ние ще изглеждаме много по-добре от тях!

Ние се борим за мизерни там 2-3 млрд. евро, а при гърците са 300 млрд. И това е само дългът, а колко трилиона са влезли в тази държава? Нека морето да не ни е до колене, там има много дълбоки процеси, които са текли от десетилетия, да не кажем от 100 години насам. Няма как да се сравняваме.

А и не е само комунизмът. В Гърция имат добра структура на населението, църквата там е активна, има семейства с много деца, в Гърция има страшно много млади хора. Самата държава е 10 млн. души при територия 130 хил. кв. км. Нашето население е старо, младежи няма, това, което каза премиерът за „матриала“, може да звучи грубо, ама е точно така.  

Всички казват „Българинът е много работлив“?

Българинът е бил работлив, но вече не е.  

Защо?

Дестимулираха го. При комунизма – колкото и да работиш и да си добър и колкото и да си мързелив – си на едно и също положение. Това е убийствено, деградиращо и абсолютно антиморално.

Те го представят като справедливост, но това не е никаква справедливост. Това е антихуманно. Това на мързеливеца да даваш, колкото и на работливия, е греховно и от религиозна гледна точка. В Библията е писано, че който не работи, не трябва да яде. Това не го е казал Георги Димитров – това го пише в Библията. Като се разсипят стимулите, се получават две неща – първо, всеки се дестимулира, а когато се отпуснеш и потънеш, после е трудно да се стегнеш, а другото е, че много от тези, които са можещи, не могат да търпят тази система и бягат. България е загубила 1-2 милиона активно население.

След това имаше сбъркан модел на преход, при който нещата се ограбиха. И малкото, което имаше при социализма, му се взе. Така народът бе на два пъти ограбен.

Трябва да разберем, че ние сме богати тогава, когато общата баница расте, а като почнем да се караме за по-голяма част от нея, тя се свива и накрая става една малка постна пица, която е даже по-малка от тази на Симеон Дянков, става една курабийка.

Сега те се обвиняват с предишното правителство, политиците са малко популисти, другите казват оставихме толкова милиарда дефицит и сега обвиняват сегашните, че го изхарчили. Ами вие, ако милеехте толкова, защо не платихте дълга с тези 8 милиарда и нищо да не оставите на новите?

 Ако бяхте на мястото на премиера Борисов – едно-единствено нещо, първото, което щяхте да направите?

Задавате ми много труден въпрос. Ние, хората, обичаме да даваме страничен съвет, ама ако ни сложат нас там... Това, което може би, е най-важно.

Това е да се сложи ред. И то такъв ред, който да може да стимулира един съзидателен труд у хората.

Но това е свързано с много мерки – това е да няма хрантутници, това е да се изкорени битовата престъпност, чиновничеството да служи на хората, всеки, който може да прави нещо да го прави, да има възможност да го прави. У нас всичко правим с голям зор. Трябва ред в държавата.

Източник: profit.bg - 07 август 2012  

Отец Никанор: Кризата ще продължи още 7 години (част 2)

За безработицата

Когато се разбие системата от ценности, която води до натрупване на благосъстояние и на икономически растеж, след това ефектът няма как да бъде друг освен обедняване, Това е и сред основните причини за кризата в Западния свят.

Ето, имаме проблем с ромите. До ден днешен никой не се постара да ги превъзпита и към тях властта се отнася по един греховен начин. Позволява им се да не си плащат сметки, позволява им се да не работят. Те получават най-различни помощи.

Така кадърният човек или си отива от тази държава, или си намира дребен бизнес, с който той себе си ще оправи, но се оправят поединично, това вече не е този предприемач, който може да даде работа на две хиляди души. Икономиката обаче се движи от такива единици – няма ли такива единици – стадо без пастир, нищо не става.

Всеки трябва да си плаща сметките и да работи. Но не виждам нещата да вървят в тази посока, защото от някъде другаде идва полъх на разложение. Хората не си дават сметка обаче, че пролетаризацията е страшна. Те не си дават сметка какво може да ни очаква!

Пролетаризацията, която се осъществява в световен мащаб, това са и нашите ромски проблеми тук, това са проблемите на имигрантите в другите държави.

Нашето общество в момента не е организирано и не е насочено към това да увеличава благосъстоянието.

Има страшно много неща, които човек може да прави. Ето тука да завъдиш едно стадо, прасета да гледаш, ще си живееш много добре. Но нашите безработни чакат да им се помага. Имало 410 000 безработни в България. Но трябва да имат желание да правят нещо, а те като отидат да търсят работа, само питат „колко ще ми е заплатата“. И като прибавим липсата на това, което може да ги организира, нещата са много зле. Човек и да иска да направи нещо няма работници.

Ето тук зимата идваха много бездомници, ние ги приютявахме в манастира, но като взехме да ги караме да работят, престанаха да идват...  

За монашеството  

Как протича един ваш ден?

Сутринта, рано, рано, към 4 часа, камбаната бие и се събираме на молитва. Някъде към 6.30 свършва службата, след което всеки си поема по своите задължения, които в манастира се наричат послушания. Те се благославят от игумена и всеки си отговаря за неговите задачи. Помагат си, разбира се, но всеки си има своето.

Аз през седмицата, за жалост, повечето дни съм вън от тук, по разни административни ангажименти. Те са свързани с това, че още не е довършен ремонта тук, има още много неща да се правят, не стигат мощностите на фотоволтаичната система, трябва да вземаме още. Иска много усилия това да се асфалтира пътя. Беше положена една основа, но тогава не направиха асфалт отгоре и впоследствие се развали от дъжда. Сега трябва да се прави наново. Премиерът иска да бъде двулентов път.  

Има ли желаещи да станат монаси?

Дълго време нямаше. Сега, миналата година дойде едно момче, даже вече стана монах, после дойде още едно, но не можа да му хареса, стоя 6 месеца. Тук е казарма, дисциплина. Сега има две други, така че има желаещи.

Монашеският живот се различава от живота на другите хора. Човек трябва да е обърнат към себе си и да работи над себе си.  

Винаги ли сте бил религиозен?

Не съм бил. До 20 години въобще не съм бил. Много ми харесваха парите и начините на тяхното увеличаване.

Увеличава ли се вярата на българите във времена на криза, като днешните? 

Има два тренда. Един краткосрочен и един дългосрочен. Краткосрочният е че при тези благополучия, човек някак си, изпадайки в затруднение, се обръща и търси помощ от някъде. Влиза в храма. Това действа в посока повече хората да се замислят за тези неща. Това е позитивен тренд.

Дългосрочният тренд обаче е негативен. Изпадаме, така да се каже, в един много дълъг мечи пазар, който ще завърши с края на света, там ще е ниската точка на дъното. Колкото повече страдания им се струпват, толкова повече хората ще роптаят срещу самия Бог и срещу небето. Това е, което мен лично ме плаши, защото тогава кризата не помага за вяра, а кризата тогава помага за още по-голямо обезверяване и разпространение на пороците. Каквото и добро да се направи, иска много самоотверженост и труд, много труд. Лошото лесно го правим.

Ако не се научим на творчески съзидателен труд, първо над самите себе си, ние сме обречени на загиване, на страшни апокалиптични картини.  

Защо станахте монах?

В Библията е писано, че всичко е суета. Този, земният живот и всичко, което преследваме в него, е без стойност. Човек остава външно презадоволен, но вътрешно ограбен и пуст. И това нещо доста хора ги тормози, друг е въпросът, че не го осъзнават. Търсят изход от това положение и съответно стигат до монашеството като начин на живот. Други хора намират някакъв начин да се утешават с удоволствия, алкохол, други неща, наркотици.

При децата го няма това нещо, те все още имат много от Божията благодат, но като станат възрастни, натрупваме в себе си отрицателното, грехове, пороци, страсти и вече не сме тези щастливи юноши. Това е болестта на днешното общество.

Мен към монашеството ме обърна духовният живот. Тези неща, за които ви говорих, тази празнина в душата, която не ми даваше мира. Виждах, че всичко, което правя – всичко преминава и аз не виждах каква полза ще получа от това да направя много пари, да построя много неща, да имам най-хубавото момиче. Всичко това води до временна радост, постигаш го и край, губи от своята сила.

Човекът е роден за вечни неща. Самото име човек на славянски – человек. Това е чело и век. Желанието на всеки от нас е да търси неща, които са непреходни. Човек е роден за вечни неща и всеки човек, дори да не го осъзнава, вътрешно чувства, че душата му е вечна и животът му ще бъде вечен и повечето хора, дори да не са религиозно осъзнати усещат, че има „нещо оттатък“. Марксистите казват битието определя съзнанието, но не е съвсем така. Никой не се е връщал от там, за да каже, но всички го имаме това предчувствие и това е вложено в нашата душа.

Съответно обаче тази душа иска нещо вечно. Единственото вечно обаче са нейните качества. Личността на човека е едно, а душата друго. Каквото си го придобиеш тук, дали ще бъдеш добродушен или подъл, това ще ти остане и занапред.

И когато човек осъзнае това идва въпросът – дали ще продължа да се грижа за материалното, да създам семейство - този път също е благословен от Бога, разбира се, но е по-трудно да съчетаваш нещата. А хора, които са по-радикални, така да го кажем, тръгват по монашеския път.

Монашеството е един начин, по който човек удобно спасява душата си.

Монахът води война срещу главното зло – егоизма, а той води такава война, защото живее не за себе си вече, не за себеутвърждаване, за себеугаждане, а живее за братството. Тук никой не притежава нищо.

Осланяме се изцяло на Божията милост. Христос казва „Търсете първо царството Божие и останалото ще ви се придаде.“ Това е много трудно човек да го направи. Лесно е да го помисли, но я остани без доходи, остани на Божията милост и с труда на ръцете си да си изкарваш прехраната! Когато обаче ти си наистина оставил себе си на Господ, той ще ти помогне, това е като ходенето по вода на апостол Петър – вярва и тръгва, в един момент, като се усъмни, потъва.

Това е единият обет, който дават монасите, другият е обетът за целомъдрие – той е изключително важен. Похотта и блудството действат съкрушително на човешкото тяло и душа.

А ние, монасите, сме като моряците на кораба на спасението, който е църквата, а моряците са като войниците. А кой войн може да служи, ако трябва да мисли за жена и деца?

Третият обет е послушанието – подсичането на своята воля – да правим не това, което ни се иска, а това, което трябва.

Целта на всичко това е нашето собствено аз да се махне и в нас да заживее Христос.

Това е прекият път към спасението, на светския човек му е много по-трудно.

Като казахме човек, който прави каквото си иска. Такъв човек е много трудно да стане духовен човек. Защото трябва да подчиняваш твоята воля на Божията воля. Бог ни допуска до себе си, само когато станем святи и чисти. А за да станем такива трябва да изпълняваме неговата воля. За да изпълняваме неговата воля, трябва да можем да отречем своята. Който иска да има силна воля, трябва да има сила да отсича своята воля, да има послушание и смирение. Само тогава получава силна воля. У човек го има нежеланието да прави неща, които са му неприятни, трудни, ама се налага се да правиш. Когато си смирен и можеш да направиш това, волята е в твоите ръце като пластелин и обратно човек, който е своеволен, той мисли, че е силен, но е точно обратното, той не може да контролира, каквото му се иска в момента - това прави.

Нашата църква без монашество няма бъдеще, а нашето общество без църква също няма бъдеще. Това трябва да се знае.  

Как човек, който прочете това интервю, може да ви помогне?

Първото нещо, което човек може да направи, е да помогне на себе си – да стане един по-добър човек. Как да си помогне – ако не е прочел все още Св. Евангелие – да го направи. Всички отговори са там и така човек ще си помогне много.

Иначе всеки е добре дошъл тук да помогне, и с труд със средства, защото все още се правят много неща, все още стаите не са готови, старата част. Всеки според силите си, ако може да допринесе, за да можем ние да оставим след себе си и за следващите поколения нещо, както някога са се правили такива манастири, като Рилския.

 Източник: Profit.bg - 08 август 2012