петък, 7 май 2004 г.

Гигинският манастир и неговите обитатели днес



Ако се изключат жителите на околните села, сигурно малцина знаят, че в планината Черна гора от векове има православен манастир. Някога, преди да бъде поруган в годините на тоталитаризма, манастирът "Св.св. Козма и Дамян" е бил средище на православната вяра и книжовността. Днес той е единственият действащ манастир на територията на Пернишка област.


Историята на манастира

За историята на Гигинския или Черногорския манастир се знае твърде малко, защото всички хроники са унищожени. Известно е, че е съществувал по времето на Второто българско царство и бил изографисан от местни майстори.

По време на турското робство обителта на два пъти е била разрушавана, а в началото на ХІХ век манастирът е възстановен от светогорски монаси от Хилендарския манастир на сегашното си място, близо до аязмо с лековита вода. Те основали в обителта килийно училище, в което децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо.


С установяването на комунистическата власт в България в средата на миналия век отново настъпват тежки дни - монасите са прогонени и манастирът е превърнат в ... концлагер. Местните хора разказват, че в него са били заточвани царски офицери, приближени на двореца и учители, голяма част от които намерили смъртта си в лагера. Години по- късно следва нова трансформация. Манастирът е превърнат в пионерски лагер, а недълго след това е отново осквернен и превърнат в обор. Обителта била отдавана под наем на животновъди, които използвали сградите за отглеждане на стопански животни. Тоталното унищожение на манастира се свързва именно с този период.


След края на мрачната червена ера пристигналите да възстановят духовния живот в обителта монаси заварват само няколко окрадени, опустошени и изставени сгради. Благодарение на техните усилия днес, след петдесетгодишно прекъсване, манастирът отново е постоянно действуващ.


Храмът и неговите обитатели

Стопани на "Св. св. Козма и Дамян" днес (към септември 2000 г., бел.ред.) са архимандрит Евгений, йеромонах Каленик, един послушник и двама работници в стопанството. Има какво да научим за тях и от тях.

Архимандрит Евгений е изключително интересна и ерудирана личност. Приел монашеско подстрижение в Рилския манастир, с което дал обет да живее в девство (детска чистота и незлобие), послушание и нестяжание (нищета и отказ от притежание), задоволявайки всички свои материални нужди с труда на ръцете си под духовното ръководство на игумена. Трудил се десет години в Рилската обител, четири години в Света гора, след което в Германския манастир и в манастира в село Кладница.

Съвсем разбираемо най-ярките спомени на архимандрит Евгений са от Светогорския му период. Света гора е твърдината на Православието, разказва монахът. По времето, когато сарацините започват да завладяват източните части на Византийската империя, за да не се скитат по градовете и из Цариград, монасите били изпратени да се заселят на полуостров Атон. Отивайки там те вземат със себе си най- ценните неща от манастирите, в които са пребивавали. По този начин в Света гора се събира богат книжен фонд и много светини - чудотворни икони и мощи, който са съхранени и до днес. Византийските императори и царете на останалите православни държави също щедро са дарявали двадесетте манастира в Света гора, а някои са оставяли царските си мантии и са приемали монашество. До 1912 година монашеството и у нас, и на Атон е било в разцвета си. Зографският манастир е един от най-хубавите храмове в Света гора. Това показва какво е означавало Православието за българите и веднага се прави аналогия с това какво е днес, сподели той.


Настоящето

От две години архимандрит Евгений и йеромонах Каленик се опитват да възстановят светата обител. Задачата с която са се нагърбили обаче е много тежка.

Оцененият през 60-те години от специална комисия на тогавашния Комитет по вероизповеданията като един от най-красивите храмове на територията на Софийска епархия манастир, днес може да се оприличи с руина. Ограбени са всички ценни икони с изключение на иконата на Света Богородица от първата половина на IХ век. Със собствени сили Христовите служители са успели да отремонтират частично порутената манастирска сграда. Възможностите им обаче са стигнали само за частични замазки и изкърпване на стените, ремонт на покривната конструкция.

За да се възстанови манастира в първоначалния му блясък обаче са необходими средства. По мнението на отците около 20 000 лева ще са достатъчни за реконструкция на сградния фонд. Трябва да се реставрират и стенописите. Манастирът е на самоиздръжка и нама как да се финансира такава мащабна ремонтна дейност.

След няколко години упорит труд и голяма енергия от страна на игумена на манастира архимадрит Евгений, с предоставени строителни материали от малцината спомоществуватели, днес манастирът има водопровод, вътрешен санитарен възел и парно отопление. Предстои и електрифицирането му.


Надеждата е в дарителството

Единственото на което може да се разчита е добрата воля на имотни и родолюбиви люде.

На името на Черногорския манастир е открита дарителска сметка. Всеки, който иска да подпомогне възстановяването на този ценен православен и исторически паметник може да внесе своята лепта по сметка Х 9080901718 банков код 40084242 в Експресбанк- клон София.
Ангажирането на обществеността е единственият лъч надежда за възстановяването на "Св. св. Козма и Дамян".

По принцип храмовата издръжка се базира основно на дарения от страна на населението. Така е не само в България, но и по целия свят. Дано и в Пернишко се намерят хора, които да подпомогнат запазването на това духовно средище.

Манастирът не получава никаква външна финансова помощ и препитанието на монасите се осигурява частично чрез земеделие, биволарство и пчеларство. Въпреки недоимъка в ход е строежът на просторен и светъл обор, настрана от основните манастирски сгради.


Животът в манастира


В обществото битува схващането, че за да стане човек православен монах трябва да е преживял някакъв голям катаклизъм в живота си и в разочарованието си да е станал монах, сподели йеромонах Каленик. Ако човек не приеме монашеството с искренна вяра няма да може да издържи дълго на манастирския живот, убеден е той.

Колкото до живота в манастира трабва да се каже, че там се живее много по-спокойно. Ставането е рано сутрин за служба в църквата. Останалата част от деня минава в труд. Отглеждат се градини. Има и шетня около биволиците. Задълженията са разпределени между всичките обитатели на манастира – в момента петима на брой.


Човек не може без вяра

В Светото Писание се казва: "И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човек жива душа". Това дихание тегли човека към своя творец. Така че всеки е тъй устроен, че трябва да вярва.

Свети апостол Павел пък казва: "В последни времена хората ще отвърнат слуха си от истината и ще се насъберат лъжеучители да им гъделичкат слуха". Именно това днес се изпълва. Западът е достигнал до апогея на своята дяволска мощ и няма накъде повече да върви. Затова те се обръщат към Изтока, искат и ние да приемем тяхната вяра такава каквато я имат. Те искат да ни учат на тяхната култура.

Всеки народ влиза в Европа със своите ценности. Това единствено не важи за нас православните. Напротив нашата политика е ориентирана към подмяна на ценностната система, коментира настоящето архимандрит Евгений.

По въпроса за сектите архимандрит Евгений каза:

"В този декадански период това е очаквано явление. Сектите са едно извращение на Христовото учение. Ако има Бог той е Един, ако има Истина тя е Една. Ако между светлина и тъмнина има нещо средно наречено сумрак, то между лъжа и истина средно положение няма, то е или лъжа, или истина. Ако човек поне малко се запознае с историята на Църквата ще разбере, че именно в Православието се е запазило Христовото учение".

Този разказ и разговор с монасите на Жана Иванова са публикувани на 20 септември 2000 в  "Градски вестник" - Перник. Предадени тук с незначителни изменения и допълнения.

Снимките са предоставени от Тодор Иванов от Перник, по негово сведение, наемател на манастира през летните месеци на 1963г., 

Източник: pravoslavieto.com