Гигинският манастир "Св. Св. Козма и Дамян" се намира в подножието на връх Китка (1118 м) в невисоката планина Черна гора, на около 4 км югоизточно от село Гигинци и около 16 км югозападно от Брезник. Заради местоположението си манастирът е известен и като Църногорски или Черногорски манастир.
Първоначално той се е намирал в местността Китка в подножието на връх Тумба (1129 м.). Най-старите манастирски постройки са датирани около ХI - ХII век. От това време са запазени останки от правоъгълно монашеско крило и правоъгълна защитна кула. Такива защитни
съоръжения били обичайни за утвърдените манастири през Второто българско царство, като Рилския, Хилендарския, Зографския.
Черногорският манастир не е пострадал при османското нашествие и по това време се наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии - Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените му ставало голямо пазарище. В средата на ХVIII век обаче пиротските османлии започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия Пиротски панаир. На един от храмовите празници на манастира те инсценирали сбиване, при което бил убит един османлия. Това дало повод за масово клане, светата обител била подпалена, а софийският митрополит бил убит.
Пламъците унищожили и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи. Така Гигинският манастир запустял за няколко години. Към живот го върнали минаващи хилендарски монаси, които открили лековит извор недалеч от останките на някогашната света обител и решили да я възродят там. Манастирът е съграден наново с помощта на населението от околните села Гигинци, Бегуновци, Ноевци, Кошерево, Селищен дол, Габров дол, Беренде, Ярджиловци и др.
Отначало били построени килии и сгради за битови и стопански нужди (фурна, хамбар, магерница). По-късно, по инициативата на двама братя - свещеници от село Бегуновци, е построена и сегашната църква. Впоследствие те приели монашество с имената Хрисант и Иларион.
През Възраждането престижът на светата обител се засилил. Тук софийският митрополит ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо "Св. Св. Козма и Дамян" притежавал много имоти - от времето на българските царе или дарени от местните чорбаджии и закупени с парите на поклонници. Нивите се обработвали с помощта на наемни работници от съседните села. Манастирът имал няколко чифта волове, около хиляда овце, собствена мандра, хан в най-голямото село, голям пчелин. Добиваното зърно било толкова много, че при една сушава година жителите на три села били изхранени от монасите.
През 1937 г. обаче манастирът остава без монаси и за кратко време го управлявали свещеници от околните села. След 1944 г. светата обител е превърната в концлагер, а по-късно става последователно "дом за отдих на трудещите се" и детско летовище (пионерски лагер). Накрая, въпреки наличието на седем стопански сгради, в обор е превърнат самият манастир, а в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине и зайци. Въпреки разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976 г. - за художествен паметник на културата. През 1998г. в изоставените, срутващи се сгради отново се заселват монаси, а в храма отново започва да се служи. Изградени са водопровод и парно отопление,облагороден е
целебният извор
За изхранването на монасите спомага обработването на градините и отглеждането на животни. Организирани са няколко международни студентски бригади в помощ на братството при строително-ремонтните дейности и стопанската работа. Първата напълно възстановена сграда е тази на аязмото. В началото на май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира. Започнато е цялостно обновяване на манастирския комплекс, като първо се предвижда реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, след това - изграждане на рухналото източно крило, а накрая - възстановяване и на централния корпус.
Понастоящем манастирът е постоянно действащо мъжко братство. Благодарение на предприемчивостта на монасите, с помощта на слънчеви батерии се компенсира липсата на ток в района.
Източник: вестник "Атака" - 31.07.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар