вторник, 17 февруари 2009 г.

Монах лесно се става, трудно се остава

Трудно ли е да се жи­вее далеч от суета­та на града, без те­левизия, радио, вестници и лъскави магазини? Екип на „Труд"реши да се впус­не в експеримент и да по­стои в манастир. За да усети как живеят хора­та, загърбили всичко светско. Установихме, че това не е за всеки. Издър­жахме точно едно деноно­щие на битовите лише­ния в монашеския живот. Искахме и да потърсим отговор на въпрос, който вероятно много хора си задават: Защо един млад човек, роден във времена на атеизъм, решава да оста ви света и да се замонаши.

„Хората няма да разберат монашеството, докато не го почувстват. Какво да им ка­жа - че на вкус е нещо като портокал, но не точно?!"
От­ец Никанор (33 г.) от мана­стира „Св. св. Козма и Да­мян" над пернишкото с. Гигинци се усмихва и допълва: „Много по-лесно е да ста­неш, отколкото да останеш монах".

Повечето хора мислят, че влизането в манастир е бяг­ство от проблемите на живо­та. Но в полуразрушените обители се полагат двойни усилия. В манастирите у нас

живеят общо стотина духов­ници. В Гигинския двамата монаси се изхранват с труда си. Имат стопанство - 70 би­вола, 7 кози, 2 прасета, ко­шери. Както в Света гора го­стите не плащат за нощувка и храна. Но трябва да пома­гат. Домакините бяха мило­стиви към екипа на „Труд" -най-тежката работа бе уборка под прозорците на магерницата.

Игуменът дядо Евгений (51 г.) е от Берковица, но е отрасъл на село и това му помага да се справи сега. От детството помни, че са имали биволица. Когато се върнал от Света гора през 1993 г., си взел. Кръстил я Галина. За­клали я м.г. - била вече стара.

Евгений е подстриган за монах в Рилския манастир през 1982 г. Живял там 7 г. После три години и половина е прекарал в Света гора. Вър­нал се в България през 1993 г. и за кратко е бил игумен на Германския манастир, после в обителта край с. Кладница, Пернишко. От 11 г. е игумен на Гигинския манастир. Били трима монаси към Синода на Инокентий. Но след като по­лиция нахлу в имотите на разколниците, се върнал при Максим. Според дядото оби­кновените свещеници и мо­наси нямат вина за разкола. А държавните органи и вис­шият клир. Игуменът е благ и ерудиран човек. Освен това е и чудесен готвач.

Въпреки лошите битови условия домакините са мно­го гостоприемни. В момента манастирът се достроява. Новото крило ще приютява временно хора без дом или наркозависими, докато си стъпят на краката. Условието ще е да помагат с работа. Вече са ремонтирани аязмо­то с лековитата вода, църква­та и магерницата. На двора са вдигнати две бани с тоа­летни. От м.г. 5-километров земеделски път позволява до обителта да се стига с ко­ла. Малко по малко манасти­рът „стъпва на крака".

С интересна съдба е други­ят монах в манастира - отец Никанор. В обителта е от 10 март 2003 г. Столичанинът избрал Гигинския заради игумена. „Знам, че е истин­ски монах. Няма лъскаво ра­со, но от него мога да се нау­ча на духовен живот", казва Никанор, който се замонашил се след смъртта на роди­телите си.

Окончателното решение взел, след като в Света гора видял монаси, които били в мир със себе си, въпреки че живеели в порутени колиби и носели кърпени раса. „Видях ги и им завидях! Помислих си: Да не съм по-глупав от тях, че да мъкна този ярем на суета­та!", спомня си Никанор. Каз­ва, че баща му, ако бе жив, сигурно също щял да е в оби­телта. Никанор има сестра и двама отраснали племенни­ци. Първо бил послушник. Пасял прасетата - тогава би­ли 100, вече са само две - взели да ги крадат и монаси­те ги подарили на хора, които са им помагали. Сега дои би­волиците и се занимава с пчелите. Най-много му е ор­ганизационната работа -през главата му минава тича­нето около строежите.

В цивилния живот е рабо­тил във финансовата компа­ния „Карол". Анализирал е и е търгувал с американски депозитарни разписки - евро­пейски акции, търгувани на световната борса Nasdaq.

Бил на кръстопът - имал до себе си жена и трябвало да реши дали да влезе в брак или в манастир. Второто му се видяло по-авантюристич­но. „И досега сме в добри от­ношения. Не се изненада от решението ми, дори ме раз­бра. Вече е щастливо омъже­на", казва монахът.

Питаме го защо не иска де­ца: „Сега мога да имам много духовни деца", отговаря той. Преди да започне покаяние­то си, бил амбициозен и аро­гантен. „Откакто съм в мана­стира, нито един ден не съм бил нещастен, самотен или унил", с едно изречение обяснява той защо в расото му е добре.


Три снимки на шест колони -През 2014 г. манастирът „Св. св. Козма и Дамян" ще стане на 200 години. Дотогава монахът отец Никанор (на малката снимка) се надява да е готова новата пристройка, която вдигат до разпадащата се кирпичена сграда. Репортерът на „Труд" помага на игумена Евгений да приготви гювеч за обяд (вляво).


Две снимки на четири колони - Преди 4 г. мана­стирът Взел 22 000 лв. по САПАРД и купил 18 бивола, кои­то добавили към вече налич­ните 10. Жи­вотните вече са около 70. На паша ги извеж­да Симеон, кой­то живее в оби­телта. Мана­стирът търси биволар, който да помага сре­щу заплащане, покрив и храна. В манастира правят сирене и кисело мляко, от които се из­държат. В стопанство­то грухтят и две прасенца.

 Автор: Йова Апо­столова - Труд - 17.02.2009 г., с. 10

 Снимка на една колона - Репортерка­та Йова Апо­столова реже чесън, който дя­до Евгений ще сложи в ястие­то (горе).

Снимка на три колони - Фотографката Мария Нино­ва трябваше да събере по-дълги цепеници за печ­ката в кухнята (вляво). Печката е с водна риза и от нея идва то­плата вода в ма­настира.


Източник: kk.convdocs.org

Няма коментари:

Публикуване на коментар