Трудно ли е да се живее далеч от суетата на града, без телевизия,
радио, вестници и лъскави магазини? Екип на „Труд"реши да се впусне в
експеримент и да постои в манастир. За да усети как живеят хората,
загърбили всичко светско. Установихме, че това не е за всеки.
Издържахме точно едно денонощие на битовите лишения в монашеския
живот. Искахме и да потърсим отговор на въпрос, който вероятно много
хора си задават: Защо един млад човек, роден във времена на атеизъм,
решава да оста ви света и да се замонаши.
„Хората няма да разберат монашеството, докато не го почувстват. Какво да им кажа - че на вкус е нещо като портокал, но не точно?!"
Отец Никанор (33 г.) от манастира „Св. св. Козма и Дамян" над пернишкото с. Гигинци се усмихва и допълва: „Много по-лесно е да станеш, отколкото да останеш монах".
Повечето хора мислят, че влизането в манастир е бягство от проблемите на живота. Но в полуразрушените обители се полагат двойни усилия. В манастирите у нас
живеят общо стотина духовници. В Гигинския двамата монаси се изхранват с труда си. Имат стопанство - 70 бивола, 7 кози, 2 прасета, кошери. Както в Света гора гостите не плащат за нощувка и храна. Но трябва да помагат. Домакините бяха милостиви към екипа на „Труд" -най-тежката работа бе уборка под прозорците на магерницата.
Игуменът дядо Евгений (51 г.) е от Берковица, но е отрасъл на село и това му помага да се справи сега. От детството помни, че са имали биволица. Когато се върнал от Света гора през 1993 г., си взел. Кръстил я Галина. Заклали я м.г. - била вече стара.
Евгений е подстриган за монах в Рилския манастир през 1982 г. Живял там 7 г. После три години и половина е прекарал в Света гора. Върнал се в България през 1993 г. и за кратко е бил игумен на Германския манастир, после в обителта край с. Кладница, Пернишко. От 11 г. е игумен на Гигинския манастир. Били трима монаси към Синода на Инокентий. Но след като полиция нахлу в имотите на разколниците, се върнал при Максим. Според дядото обикновените свещеници и монаси нямат вина за разкола. А държавните органи и висшият клир. Игуменът е благ и ерудиран човек. Освен това е и чудесен готвач.
Въпреки лошите битови условия домакините са много гостоприемни. В момента манастирът се достроява. Новото крило ще приютява временно хора без дом или наркозависими, докато си стъпят на краката. Условието ще е да помагат с работа. Вече са ремонтирани аязмото с лековитата вода, църквата и магерницата. На двора са вдигнати две бани с тоалетни. От м.г. 5-километров земеделски път позволява до обителта да се стига с кола. Малко по малко манастирът „стъпва на крака".
С интересна съдба е другият монах в манастира - отец Никанор. В обителта е от 10 март 2003 г. Столичанинът избрал Гигинския заради игумена. „Знам, че е истински монах. Няма лъскаво расо, но от него мога да се науча на духовен живот", казва Никанор, който се замонашил се след смъртта на родителите си.
Окончателното решение взел, след като в Света гора видял монаси, които били в мир със себе си, въпреки че живеели в порутени колиби и носели кърпени раса. „Видях ги и им завидях! Помислих си: Да не съм по-глупав от тях, че да мъкна този ярем на суетата!", спомня си Никанор. Казва, че баща му, ако бе жив, сигурно също щял да е в обителта. Никанор има сестра и двама отраснали племенници. Първо бил послушник. Пасял прасетата - тогава били 100, вече са само две - взели да ги крадат и монасите ги подарили на хора, които са им помагали. Сега дои биволиците и се занимава с пчелите. Най-много му е организационната работа -през главата му минава тичането около строежите.
В цивилния живот е работил във финансовата компания „Карол". Анализирал е и е търгувал с американски депозитарни разписки - европейски акции, търгувани на световната борса Nasdaq.
Бил на кръстопът - имал до себе си жена и трябвало да реши дали да влезе в брак или в манастир. Второто му се видяло по-авантюристично. „И досега сме в добри отношения. Не се изненада от решението ми, дори ме разбра. Вече е щастливо омъжена", казва монахът.
Питаме го защо не иска деца: „Сега мога да имам много духовни деца", отговаря той. Преди да започне покаянието си, бил амбициозен и арогантен. „Откакто съм в манастира, нито един ден не съм бил нещастен, самотен или унил", с едно изречение обяснява той защо в расото му е добре.
Три снимки на шест колони -През 2014 г. манастирът „Св. св. Козма и Дамян" ще стане на 200 години. Дотогава монахът отец Никанор (на малката снимка) се надява да е готова новата пристройка, която вдигат до разпадащата се кирпичена сграда. Репортерът на „Труд" помага на игумена Евгений да приготви гювеч за обяд (вляво).
Две снимки на четири колони - Преди 4 г. манастирът Взел 22 000 лв. по САПАРД и купил 18 бивола, които добавили към вече наличните 10. Животните вече са около 70. На паша ги извежда Симеон, който живее в обителта. Манастирът търси биволар, който да помага срещу заплащане, покрив и храна. В манастира правят сирене и кисело мляко, от които се издържат. В стопанството грухтят и две прасенца.
Автор: Йова Апостолова - Труд - 17.02.2009 г., с. 10
Снимка на една колона - Репортерката Йова Апостолова реже чесън, който дядо Евгений ще сложи в ястието (горе).
Снимка на три колони - Фотографката Мария Нинова трябваше да събере по-дълги цепеници за печката в кухнята (вляво). Печката е с водна риза и от нея идва топлата вода в манастира.
Източник: kk.convdocs.org
„Хората няма да разберат монашеството, докато не го почувстват. Какво да им кажа - че на вкус е нещо като портокал, но не точно?!"
Отец Никанор (33 г.) от манастира „Св. св. Козма и Дамян" над пернишкото с. Гигинци се усмихва и допълва: „Много по-лесно е да станеш, отколкото да останеш монах".
Повечето хора мислят, че влизането в манастир е бягство от проблемите на живота. Но в полуразрушените обители се полагат двойни усилия. В манастирите у нас
живеят общо стотина духовници. В Гигинския двамата монаси се изхранват с труда си. Имат стопанство - 70 бивола, 7 кози, 2 прасета, кошери. Както в Света гора гостите не плащат за нощувка и храна. Но трябва да помагат. Домакините бяха милостиви към екипа на „Труд" -най-тежката работа бе уборка под прозорците на магерницата.
Игуменът дядо Евгений (51 г.) е от Берковица, но е отрасъл на село и това му помага да се справи сега. От детството помни, че са имали биволица. Когато се върнал от Света гора през 1993 г., си взел. Кръстил я Галина. Заклали я м.г. - била вече стара.
Евгений е подстриган за монах в Рилския манастир през 1982 г. Живял там 7 г. После три години и половина е прекарал в Света гора. Върнал се в България през 1993 г. и за кратко е бил игумен на Германския манастир, после в обителта край с. Кладница, Пернишко. От 11 г. е игумен на Гигинския манастир. Били трима монаси към Синода на Инокентий. Но след като полиция нахлу в имотите на разколниците, се върнал при Максим. Според дядото обикновените свещеници и монаси нямат вина за разкола. А държавните органи и висшият клир. Игуменът е благ и ерудиран човек. Освен това е и чудесен готвач.
Въпреки лошите битови условия домакините са много гостоприемни. В момента манастирът се достроява. Новото крило ще приютява временно хора без дом или наркозависими, докато си стъпят на краката. Условието ще е да помагат с работа. Вече са ремонтирани аязмото с лековитата вода, църквата и магерницата. На двора са вдигнати две бани с тоалетни. От м.г. 5-километров земеделски път позволява до обителта да се стига с кола. Малко по малко манастирът „стъпва на крака".
С интересна съдба е другият монах в манастира - отец Никанор. В обителта е от 10 март 2003 г. Столичанинът избрал Гигинския заради игумена. „Знам, че е истински монах. Няма лъскаво расо, но от него мога да се науча на духовен живот", казва Никанор, който се замонашил се след смъртта на родителите си.
Окончателното решение взел, след като в Света гора видял монаси, които били в мир със себе си, въпреки че живеели в порутени колиби и носели кърпени раса. „Видях ги и им завидях! Помислих си: Да не съм по-глупав от тях, че да мъкна този ярем на суетата!", спомня си Никанор. Казва, че баща му, ако бе жив, сигурно също щял да е в обителта. Никанор има сестра и двама отраснали племенници. Първо бил послушник. Пасял прасетата - тогава били 100, вече са само две - взели да ги крадат и монасите ги подарили на хора, които са им помагали. Сега дои биволиците и се занимава с пчелите. Най-много му е организационната работа -през главата му минава тичането около строежите.
В цивилния живот е работил във финансовата компания „Карол". Анализирал е и е търгувал с американски депозитарни разписки - европейски акции, търгувани на световната борса Nasdaq.
Бил на кръстопът - имал до себе си жена и трябвало да реши дали да влезе в брак или в манастир. Второто му се видяло по-авантюристично. „И досега сме в добри отношения. Не се изненада от решението ми, дори ме разбра. Вече е щастливо омъжена", казва монахът.
Питаме го защо не иска деца: „Сега мога да имам много духовни деца", отговаря той. Преди да започне покаянието си, бил амбициозен и арогантен. „Откакто съм в манастира, нито един ден не съм бил нещастен, самотен или унил", с едно изречение обяснява той защо в расото му е добре.
Три снимки на шест колони -През 2014 г. манастирът „Св. св. Козма и Дамян" ще стане на 200 години. Дотогава монахът отец Никанор (на малката снимка) се надява да е готова новата пристройка, която вдигат до разпадащата се кирпичена сграда. Репортерът на „Труд" помага на игумена Евгений да приготви гювеч за обяд (вляво).
Две снимки на четири колони - Преди 4 г. манастирът Взел 22 000 лв. по САПАРД и купил 18 бивола, които добавили към вече наличните 10. Животните вече са около 70. На паша ги извежда Симеон, който живее в обителта. Манастирът търси биволар, който да помага срещу заплащане, покрив и храна. В манастира правят сирене и кисело мляко, от които се издържат. В стопанството грухтят и две прасенца.
Автор: Йова Апостолова - Труд - 17.02.2009 г., с. 10
Снимка на една колона - Репортерката Йова Апостолова реже чесън, който дядо Евгений ще сложи в ястието (горе).
Снимка на три колони - Фотографката Мария Нинова трябваше да събере по-дълги цепеници за печката в кухнята (вляво). Печката е с водна риза и от нея идва топлата вода в манастира.
Източник: kk.convdocs.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар