Вместо храмов празник: Всенощно бдение в манастира над Гигинци

За първи път от 8 години кмет на община Брезник гостува на светата обител 

С всенощно бдение в неделя срещу понеделник започна храмовият празник на Църногорския манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци.

Както е известно, монасите следват празничния календар на братята от Атонските манастири, където празниците на светиите са в дните според православностилната традиция. Затова вместо на 1 ноември, при тях двамата братя лечители и чудотворци Козма и Дамян, просияли в святост заради добротворство, дарувано им Бога, се почитат на 14 ноември.

Традиция в манастира са и всенощните бдения, но в пълен чин според атонската традиция. И тази година за богослужбата през нощтта, която продължава повече от 8 часа, се събраха много гости от близо и далеч.

Редовно идват духовните чеда на игумена архимандрит Евгений.

Заради славата на ботатите и вдъхновени богослужби, тази година някои хора бяха за първи път. А сред тях имаше и такива, които макар да са ревностни в следването на Божия завет и да са редовни в храма, за първи път преживяха подобно общение с Бога.

Богато песнопение на два клира с църковни певци, дошли от различни места и старателно следване на последоването от йеромонах Никанор, който водеше службата, не изненадват.

Но всички възторжено приемат песнопението „Ти-ри-рем” – песенните трели, които според преданието Божията майка пеела на Богобебето Иисус.

Уникално е и Ангелското хоро, което сигурно у нас може да се види само в тази възстановена от разрухата света обител. Когато храмът се насити с присъствието на Небесните сили – всички полилеи, обрамчени с истински восъчни свещи, танцуват.

По време на службата през нощта има и трапеза. А на другия ден – вчера , в понеделник, за празника за многобройните гости имаше курбан и почерпка.

Благословената чорба с мръвка се готви цяла нощ и за нея се грижат баби от Селищен дол, които пазят традицията с години.

Въпреки работния ден манастирския двор беше пълен с народ, стоплян и от благодатно слънце.

Гост на манастира беше и новоизбраният кмет на Църногорски манастир-празник- Васил Узунов-кмет на Брезник с от. НиканорБрезник Васил Узунов. Така той възобнови обичая кметът на общината да гостува в манастира за празника, прекъснат през последните 8 години, въпреки световната слава на манастира и гостуването на двама български министър-председатели.

Узунов подари на братята ликът на св. Иван Рилски, изографисан върху стара керемида. Очертава се добро сътрудничество между братството и новата градска управа.

За доброто настроение на гостите и този път се погрижиха Елена и Яне Каменарови от формацията „Леб и Вино”.

Автор: Руми Борисова 

Източник: Градски вестник - 15.11.2011

Храната е дар Божи, прави се с любов

Монах разкрива тайните на светогорската кухня в книга 

Сигурно всекиму се е случвало да вкуси патладжани като имамбаялдъ. Може е в чужбина да го е ял, може и сам в къщи да го е готвил. Приготвена от ръцете на светогорски монах обаче, тая манджа има неземен вкус – заради майсторлъка, заради молитвената смиреност на готвача и най-вече заради любовта към тия, за които е готвена, но и към всички човеци.

Не беше нужно да се ходи до Атон, за да се опита ястието. Старецът Епифаний от Милопотамския скит на Великата лавра беше гост на Църногорския манастир „Св. безсребрениц Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци и там показа своя специалитет.

Невероятно дъхавата манджа беше гарнирана и с едно от отбраните вина от избата на неговия скит.

По покана на монашеското братство дядо Епифаний дойде в манастира, заедно със своя събрат дядо Спиридон от скита малката „Св. Анна”. И ако единият е ненадминат кулинар, другият е истински Павороти сред монасите. Гласът му няма равен в църковните песнопения.

Монахът Епифаний е автор на кулинарна книга, издадена на няколко езика, а сега предстои появата й и на български.

Той е трупал опит в продължение на 33 години, докато се е подвизавал в различни светогорски манастири. Приготвял е храна и за над 1 500 човека за празниците на манастирите.

По покана на гръцки общности е показвал уменията си и в Германия, Италия, Франция, Испания. В България беше за първи път. Светогорската кухня изключва месото, защото монасите от Атон постят около 200 дни в годината и имат специфичен начин на хранене.

Описаните 126 ястия от монаха-готвач са от зеленчуци, варива, риба и морски дарове. Всяка рецепта има илюстрация и е украсена с някоя мъдра мисъл.

Любимата му пословица гласи "Мъдрите готвят преди да огладнеят децата им".

"Основната тайна на готвенето е да се прави с любов, с уважение и почитание към хората, за които се приготвя храната. Затова до дълбока старост всеки човек помни ястията на своята майка, защото тя е готвила за детето си с любов.", казва монахът.

Скоро кулинарната книга на дядо Епифаний и вина от неговия манастир ще се продават в специализиран магазин в центъра на София, който благочестиви търговци отварят специално за стоки произведени в български и балкански манастири.

Автор: Руми Борисова 

Източник: Градски вестник - 31.10.2011

Защо е важно да има да има финансиране за църкви

Църногорски манастир

Tръгнаха първите пет проекта за ремонт на църкви и манастири по програмата за развитие на селските райони. Европейските пари по тези проекти са само за църкви в населени места под 2000 души. А смисълът е, че в много български села има църкви, които са архитектурни бижута, но в селата нямат възможности да ги възстановяват и поддържат.

По тази програма към министерството на земеделието има изисквания църквите да станат юридически лица. Пет църкви вече са обрени и ще бъдат възстановени за около 2 милиона лева. Остават още 39 милиона лева по тази програма, дано усвояемостта им не остане само 1 или 10%.

Демокрацията завари България с около 7000 църкви, голяма част от тях бяха порутени и състоянието им се влошаваше.

Малко история - в България най-старите църкви са от IV-V век. Някои от тях и сега са действащи - "Свети Георги" и "Света София". След това са строени през Средновековието и Възраждането, събаряни от завоеватели или земетресения, но въпреки това хората са продължавали да ги строят отново и да ги възстановяват.

Да не забравяме, че през Възраждането храмовете придобиват и друго значение освен място за духовно упование на вярващите - те стават стълбове на националната идентичност. Обикновено църковните настоятелства са създавали и читалища, и театри и т.н. Затова тези храмове на българската духовност са така обичани, тачени и пазени от населението. Толкова много, че дори комунистите не посмяха да посегнат на храмовете, за разлика от Русия, където храмове са били разрушавани чак до 1966 г.

В същото време обаче много църкви запустяха поради огромните размествания на населението - много села се обезлюдиха или изчезнаха, населението мигрира към града.

Във времето на прехода през последните двайсетина години пък усилията на вярващите и на църковните настоятелства (доколкото ги има) доведоха да възстановяването на няколко десетки храмове и мантастири, но оставаха още стотици.

При сегашното правителство бе приета програма към дирекцията по вероизповеданията за възстановяване на максимален брой църкви. Описани бяха най-застрашените от разруха и започнаха да се търсят средства за тяхното възстановяване. Немалко църкви бяха възстановени от самите църковни настоятелства благодарение на спонсорството на бизнесмени. Или бяха построени нови църкви там, където нямаше.

По програмата освен ежегодната държавна субсидия за ремонт на църкви (тя е малка, около 3 милиона лева), правителството няколко пъти със специални постановления прие средства за възстановяване на църкви или строеж на нови.

Между тях известни станаха църквите "Св. св. Кирил и Методий" в Созопол, която трябваше да приюти мощите на Йоан Предтеча, 5 църкви в Бургас, в Сливен и др.

Ако някой се запита какво толкова е направено в манастирите, бих му посочил възстановения Гигински манастир. Той се намира в един беден край, където едва ли миряните и монасите можеха сами да се справят.

Но инициативният отец монах Никанор (бивш брокер на Уолстрийт) се справи със задачата и успя да направи един от най-красивите български манастири.

Клисурският манастир е едно бижу - може би пример за всички останали манастири как трябва да се действа. Любопитното е, че е населен от двайсетина монахини, които избягаха от Македония, и с техните усилия и с усилията на митрополит Дометиян бяха възстановени сградите.

Впрочем в България има 215 манастира. Около някои от тях вече се развива туризъм. В споменатия Клисурски манастир например помещенията за монасите са превърнати в модерна хотелска част, като е запазена старата архитектура. И в Гигинския манастир има хотелска част в старинен стил. Много предприемчиви монаси предлагат и типични манастирски продукти. Монахът Никанор например е направил биволовъдна ферма по европейски изисквания и произвежда кисело мляко, а в момента очаква лиценз и за биволски суджуци.

А иначе за църквите трябва да се търсят още средства. В момента в България се строят 728 църкви, между които 7 съборни храма над500 кв.м. Най-големият се строи в София - 1218 кв.м - става дума за църквата “Свети Стефан” в Южния парк; “Св. Прокопий Варненски” във Варна, църквата в кв. Меден рудник в Бургас, църквите в Ловеч, Монтана, Ямбол.

Автор: Божидар Димитров

Източник: 24chasa.bg 

Честваха св. Силуан в манастира над Гигинци

Храмов празник на новата черква в Църногорския манастир „Св. беззсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци беше честван в неделя за първи път.

Храмът е на името на св. Силуан Атонски. Българската православна църква почита светията на 11 септември, но всъщност празникът му е в деня на есенното равноденствие – 24 септември. На този ден през 1938г., след повече от 40 години подвижнически живот, преподобният Силуан почива мирно в Господа.

За празника в обителта се събраха много гости.

Богослужбата на всенощното бдение в навечерието на празника се водеше от игумена на сръбския манастир „Успение на Пресвета Богородица” до село Суково йеромонах Серафим, а празничната св. Литургия в неделя – от архимандрит Калист – протосингел на Сливенската митрополия.

Хорът беше подсилен с песнопенията на монасите от Одранишкия манастир от. Ефрем и от. Пимен, както  и от. Макарий от Рилския манастир.

Новият храм беше осветен на 8 май 2011г. от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан – викарий на Софийски митрополит.

Основен ктитор на храма е председателят на надзорния съвет на Търговска корпоративна банка Цветан Василев.

Свети Силуан, в света Семьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. През 1892 година той постъпва като послушник в руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Света гора. При монашеското си пострижение през 1896 г. приема името Силуан. След повече от 40 години подвижнически живот, монахът Силуан почива мирно в Господа на 11 септември 1938 г. (24 септември), като оставя изписано в тетрадки богато духовно наследство, по-късно издадено в книга.

На 26 ноември 1987 г. с решение на Св. Синод на Вселенската Патриаршия е причислен към лика на преподобните и свети мъже на Църквата.

Св. Силуан е смятан за закрилник на монашестващите и често го наричат Добролюбиви. Обичайно за иконата на св. Силуан е да се изобразява свитък с неговата молитва: „Моля Ти се, милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята!“

Автор: Руми Борисова 

Източник: Градски вестник - 27.09.2011

На опашка за причестяване

Повече от 100 човека вчера търпеливо чакаха за изповед и пречестяване в Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” над село Гигинци. Освен редовните посетители, – духовни чеда на игумена схиархимандрит Евгений от цялата страна, имаше и много поклоници и туристи.

В селата около Перник старателно се пази традицията празникът Успение на Пресвета Богородица да се чества на 28 август, вместо на 15, както сега пише в Църковния календар. Това беше довело в обителта стотици хора. Много от тях молитвено присъстваха на празничната св. Литургия.

В края й се изви дълга опащка от чакащи да получат свещените хляб и вино, в които са истинските тяло и кръв Христови, за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот. Преди това всеки от тях беше признал грешките си пред Дядо Игумен. Това се случва на всеки голям празник в обителта. А вече е традиция монасите да участват и на всенощни бдения в братски манастири в съседна Сърбия. Така беше и сега.

В навечерието на празника игуменът схиархимандрит Евгений и йеромонах Никанор, заедно с група поклоници и още духовници и певци от България, бяха на бдение в Суковския манастир, който на Голяма Богородица има храмов празник. Нощното богослужение беше архиерейско, заради участието в него на новия Нишки владика епископ Йоан. 

Автор: Руми Борисова 

Източник: Градски вестник - 29.08.2011

Благодарят на манастирско братство

С вдъхновени думи на благодарност към братството на Църногорския манастир „Свв. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци се обръщат възпитаниците на Софийската духовна семинария от випуск 1959 г. Най-искрените отзиви в писмо до монасите е изразил директорът на Националния църковен историко-археологически музей Никола Хаджиев.

Повод за благодарностите е топлото посрещане, което завършилите семинарията през 1959г. и техните семейства са преживели по време на престоя им в обителта в края на юли.

Сред гостите на манастира е бил и отец Борис Котев от пернишкия храм „Св. Иван Рилски”.

Всички от групата са възторгнати от преживяното и видяното, споделя в писмото си Хаджиев. Като действащи свещенослужители част от участниците в другарската среща на випуска са взели участие и богослужения в манастирския храм „Св. Силуан Атонски”, а другите са влезли в ролята на църковен хор.

Въздигането на манастира от буквално от небитието, за неговия просперитет и просияване в бъднините дълбоко впечатлило гостите.

Те пожелават на игумена архимандрит Евгений и на йеромонаха Никанор пътеката към техния неръкотворен и ръкотворен паметник никога да не обрасне със забрава, а те двамата дълги години да се подвизават на „пользу Церкви, Родину и болгарскому народу”.

Автор: Руми Борисова 

Източник: Градски вестник - 15.08.2011

Празник за св. Пантелеймон в Гигинци

С всенощно бдение и празнична света Литургия беше отбелязан празника на св. Пантелеймон в Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” над Брезнишкото село Гигинци. Светата обител следва староотеческия православен календар и затова светията лечител и чудотворец беше честван вчера.

В манастира се пази частица от неговите мощи, затова празникът придоби още по-голяма значимост.

За богослуженията с чест на св. Пантелеймон се събраха много духовници от различни места.

Всенощното бдение беше благословено от Тикибулски митрополит Георги от Гузинската православна църква. Той беше участник в международната конференция в София „Религията в полза на човека“, чул за чудесата по възстановяването на Гигинския манастир и пожелал да се поклони.

В служението участваха и игуменът на Одранишкия манастир от. Ефрем, ефимерият на Ресиловския манастир от. Макарий, монахът от Зографския манастир от. Пимен, енорийският свещеник на Брезник от. Константин, дякон Пенко и др. духовни лица. За пореден път в Църногорската света обител се разнесе ангелогласно песнопение.

Български свещеник с прошарена брада извиси глас подобно на старецът Сприридон от атонския скит „ Малката св. Анна” край Солун, който няколко пъти вече оглася всенощни бдения в манастира. За гостите имаше празнична трапеза. За онези от тях, кото спазват папския календар ястията бяха постни.

Автор: Руми Борисова 

Източник: Градски вестник - 10.08.2011