Светата обител е била и концлагер и пионерски лагер и обор
Защо там – нито е край град, нито е в планина, нито е на път
за някъде. Гигинският манастир обаче привлича като магнит. Особено
днес, на празника на светата обител.
Не се мръщете на гигантския импровизиран паркинг с около 500 коли (на
око), насред широка поляна. Нито на сергиите, димящата скара, бирата,
куфарната търговия, шатрите, палатките и боклуците. Така е, традиция е и
е част от нас. Носим си я, приемаме я, свикнали сме й.
Гигински, защото е край село Гиген, въпреки, че самото село не знае
точно къде е и малко хора го знаят. Черногорски, защото бил в планината
Черна гора. Да пукна, ако знаех, че имаме и такава планина. И то – в
подножиета на върха на планината - връх Тумба (1129 м.), в местността
Китка.
А иначе, както пише в официалната литература - манастир "Св. Св. Козма и Дамян"
Но в последно време манастирът се разраства, обновява и привлича все
повече посетители. Дали станахме по-християни? Не вярвам. Живна, когато
преди десетина години (през 2005-а) в него идва отец Никанор, един от
най-търсените за интервюта и разговори бивш брокер на Уолстрийт,
завърнал се в България и надянал расото.
Малко „ретро”
„Финансов брокер стана монах”
Отец Никанор, 2005 година
Какво може да накара човек, който има престижна професия и върти
милиони долари през ръцете си, да се отдаде на отшелничество и мизерия?
"Вярата!", отсича светкавично отец Никанор от Черногорския
манастир "Св. св. Козма и Дамян". "Две години съм се грижил за парите на
хората. Дойде време да направя това и за душите им", обяснява със
смирение 29-годишният Христо Мишков. За него се твърди, че е монахът с
най-невероятна съдба. Той е кореняк софиянец. Израсъл е в инфарктния
ритъм на столичния живот. Завършил е най-хитовата специалност -
"Международни икономически отношения" (МИО), в Института по икономика в
София. Веднага след казармата има невероятния шанс да започне работа в
едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол". Залагал е
европейски акции на Уолстрийт. Без нито един провал в сделките, брокерът
напуска работа, чете в усамотение божиите книги и се отдава на
монашество.
(
в. Стандарт, 5 юни 2005 г)
И отец Никанор днес…: „Европа скоро ще секазва Еврабия”
"Българинът все още не се обръща към Бога и вярата. Някаква част се
обръща, но останалите продължават в една посока на никъде. Обръщането е
свързано с приемането на християнските и евангелски ценности за
ръководна светлина в живота, постъпките и мисленето на човека, а ние сме
още много далеч от това".
Не знам защо поставям тази снимка, усещам, че точно тук и е мястото...
"Европа скоро ще се казва Еврабия", заяви йеромах Никанор. "Този
процес тече при нас от времето след Освобождението, засили се по време
на комунизма, а в момента продължа", категоричен е той. Всичко това се
дължи духа на времето – материализмът, консуматорският начин на мислене,
грехолюбието и злото в човешката природа, което взима връх над доброто,
убеден е Никанор. "На всяко място, във всяко време християнинът трябва
да е християнин и да се стреми да върши добро, без да се извинява с
обстоятелствата. Напротив - трудът за извършване на добро трябва да се
увеличава, защото на злото може да се противостои само с добро, което
вършим на нашия ближен",
(
назаем от БГНЕС)
Извън манастира – суетата на празника
Биволската скара си я бива
На око някъде около 500 коли имаше на импровизирания паркинг, в който бе
превърната обширната поляна на стотина метра от манастирския комплекс.
Това прави около 1500 – 2000 души в момента. Колко са си заминали и
колко ще идват – отделен въпрос. Върволицата коли към и от манастира по
обяд беше впечатляваща.