Баби копат манастирски картофи

Баба Ангелина

Две баби са доайените по грижите за градините на Църногорския манастир над село Гигинци.
Баба Ангелина е от Селищен дол и на всеки празник е в манастира от много години насам. По характер тя е и по-главна.

А от ръцете на баба Ветка от Гигинци са

Баба Ветка

излезли всичките ястия, с които по големите празници черпават манастирските гости.

Преди години бабите бяха повече, но редиците им оредяват. Двете от ранна пролет събират помощници и помагат на главния градинар на обителта бай Данчо, който живее постоянно в манастира. Те подготвят лехите и засаждат разсада, а за него се грижи даже майката на игумена архимандрит Евгений, която живее в Берковица.

Тази година по Великден двете събраха голяма бригада, за да прекопаят картофите.

На есен пак ще им трябват повече ръце, за да приберат реколтата и да приготвят зимнина.

Автор: Руми Брисова

Източник: gradski.org

Мечка отвлече агне на Гергьовден

Мечка направи опит да отвлече агне на връх Гергьовден. Бдителното българско овчарско куче Балкан, верен пазач на овчаря Методи Стефанов от пернишкото село Богданов дол, бързо обезвреди крадеца и спаси агънцето.

Сценката се разигра на Гергьовден на поляните край Църногорския манастир над село Гигинци. Там за поредна година беше пресъздаден обичаят „Премуз”, който организира Методи Стефанов. Идеята му се съхранява като традиция и в родното му село, но той предпочита да празнува празника на манастирските поляни.

В ролята на мечката беше човек от сурвакарската група на селото, но четири месеца наред Методи обучавал кучето си как да гони истинска мечка.

На поляната имаше и чеверме, а на него цвърчеше агне. За празника на овчарите и обичая премуз разказа етнологът Симеон Мильов – директор на музея в Брезник.

Игуменът на манастира схиархимандрит Евгений и свещеникът на Трън от. Николай Пешов благословиха хляба и стадото на празника.

Автор: Руми Борисова

Източник: gradski.org  

Службата за Възкресение Христово в Гигинския манастир е с един час по-късно

Службата за Възкресение Христово в Църногорския манастир „Св. св. безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци ще започне с един час по-късно.

Празничното боголсужение започва точно в 1 часа след полунощ, огласи братството на светата обител.

Оттам напомнят на всички миряни, които искат да посрещнат в манастира часа на Възкресението Христово, че по решение на манастирския събор не се сменят стрелките на часовника в съответствие с лятното часово време, по което се движи цялата страна. Така се отчита времето и в светогорските манастири, където стрелките на часовника също остават непроменени.

Автор: Елена Тамакярска

Източник: gradski.org

Отец Никанор: Родителите правят децата си доброволни еничари

Отец Никанор е монах в Гигинския манастир. Той е един от най-популярните калугери в България. Защото успя да превърне Гигинския манастир от запуснато и забравено място в посещаван от поклонници от цялата страна храм. 

Преди да стане монах, отец Никанор е бил брокер на Уолстрийт. През 2003 г. той става калугер и отива да служи в Гигинския манастир. 


- Какво става в България, отче? Вихрят се скандал след скандал? И то сега, по време на строгия великденски пост, когато трябва всички да полагаме усилия да бъдем добри и смирени? 
- Страшни неща стават. Хората губят все повече човещината. Сега е лошо, но и по-лошо ще става, ако продължим да бъдем такива.

- Защо стигнахме дотук? 
- Защото няма вяра. Злото е в самите нас, а не в живота. Вярващият човек е добър, той има страх от Бога. И затова не върши лоши неща. А ние загубихме душите си. Човек трябва да обича душата си, да е милостив към нея. Да се отърси от негативните мисли. Ето сега хората могат да направят първата крачка като участват във великия пост. Той не значи ограничение само по отношение на храната, а и на делата, на думите, на помислите... Най-доброто е човек да се покае за грешките си.

- Не е ли време политиците да се покаят пред народа? 
- Не мога да съм им съдник. Те не са най-голямата злина на България. Много добре знаят какво правят.

- Имате ли предпочитания към някои политици? 
- Не мога да говоря за сфера, в която не съм компетентен. Без политици не може. Нищо по-добро не е измислено за устройството на земния живот. Но не следя техните изяви и не мога да коментирам.

- Манастирът обаче нямаше да бъде толкова красив без тях? 
- Да, благодаря им за усилията и подкрепата. Това е един от начините, за които говорех, да се опитат да се обърнат към Бога. Не искам да споменавам имена на политици. Но те дадоха пари за възстановяване на манастира, а това е богоугодно дело.

- Нима? Не са ли те най-големите грешници? 
- Не, в никакъв случай. Познавам много политици от най-висшия ешелон, които са с християнски разбирания. Не бива да делим хората на политици и всякакви други. Всички сме хора и отговаряме сами за себе си.

- Как да влязат младите хора в храма? Говорите да спазват поста... Но те не знаят даже какъв е този пост и че го има даже? 
- Това е лошото. Защото много се отдалечихме от християнските ценности. Преди ни залъгваха със светлото комунистическо бъдеще. Сега – със светлата демокрация. И винаги с нещо, което измества християнските ценности. Ако не ходят в храма, нека поне да се помъчат да спазват божиите заповеди – да не крадат, да не лъжат, да почитат майка си и баща си... Не е трудно.

- В манастира нямате телевизор, но чухте ли за скандала с подслушванията? 
- Да. Но защо точно сега се появи той, в навечерието на изборите? Винаги ще има такива. За да се отвлича вниманието на хората. Докато българите непрекъснато като мухи на мед се залепват за тия скандали и жадно ги поглъщат от медиите, ще ги има. Ако спрат да се интересуват, а обърнат внимание на себе си и на домовете си, този грозен цирк ще спре.

- Накъде вървим, отче? 
- Не са добре нещата. Обръщението „братя и сестри“ вече загуби смисъл. Защото между кръвните братя и сестри е пълно с дрязги. Правят си магии, кълнат се заради имоти... Майките и бащите доброволно правят децата си еничари. Пращат ги в чужбина да служат на други хора със заръката да говорят срещу България и повече никога да не се връщат в родината си. Жалко е това.

Автор: Албена Борисова

Източник: Агенция ПИК - 21.04.2013

Правят пътя към Гигинския манастир

Светата обител посреща Рождество Христово по православностилния календар като в Атон  

С одобрен проект на Община Брезник ще бъде асфалтиран пътя до Църногорския манастир „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Това съобщи премиерът Бойко Борисов, който преди празниците беще гост на храм „Св. Георги Победоносец” в Брезник по повод обновяването му след ремонт, финансиран с 850 хил. лв. по Програмата за развитие на селските райони.

Премиерът поздрави отец Никанор от Църногорския манастир за спечеления проект за обновяване на старото манастирско крило чрез Местната инициативна група „Брезник-Трън”.

 Към йеромонах Никанор бяха отправени и думи на благодарност от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, който водеше богослужението по обновяването на храма. Владиката го поздрави заради усърдното му послушание да полага усилия за доброто партньорство между държавата и Българската православна църквата в съвместната работа по осъществяване на проекти, финансирани чрез европейски финансови инструменти.

Петкилометровият между село Гигинци и Църногорският манастир беше обявен за общински с решение на Министерски съвет от 17 октомври 2012г, а преди това през юни беше включен и списъка с общински пътища на Община Брезник. Направата на пътя е от особена важност за големия поток от поклоници към светата обител, особено след обновяването й.

Тези дни там отново се стичат много хора заради отбелязването на Рождество Христово по православностилния календар на 6 и 7 януари, както това става в манастирите в Света гора.

Богослужбите започнаха от събота, когато от 16 часа имаше Велика вечерня, в 3 часа срещу неделя започнаха полунощница, утреня и от 6 часа Божествена света Литургия. Неделя вечерта от 17 часа започна вечеря за Бъдни вечер, а 20.30 всенощно бдение за Рождество Христово с велика вечерня, велико повечерие, часове и Божествена света Литургия.

Името „Църногорски” на манастира е заради разположението му в планината Черна гора (диал. Църна гора).

В момента той е по-известен като Гигински манастир, но тъй като във всички исторически документи е записан „Църногорски” според монасите определението „Гигински” е израз на духовно-психологическо ограбване, целящо „светлите спомени за някогашното процъфтяващо духовно огнище, които много хора от по-възрастното поколение в Пернишко, Радомирско и Брезнишко носят в сърцата си и предават на младото поколение, да бъдат отнесени към някакъв вече забравен и като че несъществуващ манастир, а не към и по настоящем съществуващата обител, наричана със сравнително ново и не дотам познато за местните хора име – „Гигински монастир”

Автор: Руми Борисова

Източник: gradski.org

Разказват за Църногорския манастир на кръгла маса

Етнолози проучват църкви и манастири от Пернишко

Поклоннически практики и предания свързани с християнски църкви и манастири в София и Софийско ще бъдат обект на доклади на специалистите на дведнувна кръгла маса. Събитието е на тема „Свети места в София и софийско: Наративни традиции и поклоннически практики” и се организира от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Кръглата маса е продължение на темата за Софийската Света гора, предизвикала обществения интерес през последните месеци.

Вчера и днес участниците представят любопитни изследвания, като някои от тях са посветени на свети места от пернишкия край.   В програмата вчера беше включен доклад на проф. д.ф.н. Албена Георгиева „Връщането към религията като път към интеграция”, а доц. д-р Доротея Добрева представи темата „Паметта на Владая: свети мести, места на памет, места на забрава. В следобедното заседание имаше теми за Кръстат в Софийския квартал Лозенец,  свети места в квартал Горубляне, почитта към архиепископ Серафим Соболев в Руската църква в София и др.

Днес кръглата маса продължава с нови събщения. Етнологът   Таня Матанова ще представи новите пространства за посещения в . Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. д-р Милена Любенова има тема „Кладнишкият манастир „Свети Николай Мирликийски чудотворец” – история, наративи, обредност”,  а д-р Боряна Груева ще говори за примитива в стенописите на църквата в пернишкото село Чуйпетлово. 

В заседанието са включени и други теми. Очаква се докладите да бъдат издадени в сборник. Проучването на Таня матанова за Църногорския манастир вече се появи в луксозна брошура, която може да се намери в светата обител.

Автор: Руми Борисова

Източник:  gradski.org

Църногорският манастир „Свв. Козма и Дамян” посрещна гости на храмов празник Източник: http://gradski.org/archives/26183

Църногорския манастир „Свв. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци и тази година посрещна десетки гости на храмовия си празник. Обителта следва православностилния календар, по който служат атонските монаси и повечето православни църкви и празникът на светите безсребреници и чудотворци е на 14 ноември.

Независимо, че дните бяха работни, и тази година в манастира дойдоха много от духовните чеда на игумена схиархимандрит Евгений, гости и приятели на манастира сред които и бившите земеделски министри Нихат Кабил и Валери Цветанов.

Старецът Спиридон от атонския скит, известен като Малката „Света Ана” огласи с невероятното си, боговдъхновено песнопение всенощното бдение преди празника, продължило близо 8 часа, както и празничната света Литургия. В източно-църковното пеене на два клира се включи и хор "Фенер" от Сандански с ръководител отец Владко Тасков.

По време на бдението схиархимандрит Евтений произнесе поучителна проповед за житието и чудесата на светите лечители Козма и Дамян.

От атонския монах дойде и приятната изненада за миряните, дошли на празника. Той беше донесъл със себе си шапката на св. Нектарий Егински (1846-1920 ), която се пази в неговия скит, както и частица от неговите мощи. Те са донесени в неговата обител през 30-те години на миналия век от монаха Авимелех, личен приятел на св. Нектарий. Той е и първият, който е известил светостта на Пентаполски митрополит Нектарий, надарен със способността да прави чудеса още приживе.

С благопожеланието българските духовници да следват житието на канонизирания за светец през 1962 г. св. Нектарий Дядо Спиридон разреши на йеромонах Никанор от манастирското братство и на енорийския свещеник от Брезник Константин Стойчев да служат със светините по време на св. Литургия.

Докато гостите опитваха постната манастирска трапеза на празника за доброто им настроение, каквато традиция има от няколко години, се погрижиха Яне и Елена Каменарова с формацията си „Леб и вино”. Те пеят и в хора "Фенер".

Празникът продължи до късно следобед в благи приказки и благословени почерпки.

Автор: Руми Борисова

Източник: gradski.org