Правят пътя към Гигинския манастир

Светата обител посреща Рождество Христово по православностилния календар като в Атон  

С одобрен проект на Община Брезник ще бъде асфалтиран пътя до Църногорския манастир „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Това съобщи премиерът Бойко Борисов, който преди празниците беще гост на храм „Св. Георги Победоносец” в Брезник по повод обновяването му след ремонт, финансиран с 850 хил. лв. по Програмата за развитие на селските райони.

Премиерът поздрави отец Никанор от Църногорския манастир за спечеления проект за обновяване на старото манастирско крило чрез Местната инициативна група „Брезник-Трън”.

 Към йеромонах Никанор бяха отправени и думи на благодарност от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, който водеше богослужението по обновяването на храма. Владиката го поздрави заради усърдното му послушание да полага усилия за доброто партньорство между държавата и Българската православна църквата в съвместната работа по осъществяване на проекти, финансирани чрез европейски финансови инструменти.

Петкилометровият между село Гигинци и Църногорският манастир беше обявен за общински с решение на Министерски съвет от 17 октомври 2012г, а преди това през юни беше включен и списъка с общински пътища на Община Брезник. Направата на пътя е от особена важност за големия поток от поклоници към светата обител, особено след обновяването й.

Тези дни там отново се стичат много хора заради отбелязването на Рождество Христово по православностилния календар на 6 и 7 януари, както това става в манастирите в Света гора.

Богослужбите започнаха от събота, когато от 16 часа имаше Велика вечерня, в 3 часа срещу неделя започнаха полунощница, утреня и от 6 часа Божествена света Литургия. Неделя вечерта от 17 часа започна вечеря за Бъдни вечер, а 20.30 всенощно бдение за Рождество Христово с велика вечерня, велико повечерие, часове и Божествена света Литургия.

Името „Църногорски” на манастира е заради разположението му в планината Черна гора (диал. Църна гора).

В момента той е по-известен като Гигински манастир, но тъй като във всички исторически документи е записан „Църногорски” според монасите определението „Гигински” е израз на духовно-психологическо ограбване, целящо „светлите спомени за някогашното процъфтяващо духовно огнище, които много хора от по-възрастното поколение в Пернишко, Радомирско и Брезнишко носят в сърцата си и предават на младото поколение, да бъдат отнесени към някакъв вече забравен и като че несъществуващ манастир, а не към и по настоящем съществуващата обител, наричана със сравнително ново и не дотам познато за местните хора име – „Гигински монастир”

Автор: Руми Борисова

Източник: gradski.org

Разказват за Църногорския манастир на кръгла маса

Етнолози проучват църкви и манастири от Пернишко

Поклоннически практики и предания свързани с християнски църкви и манастири в София и Софийско ще бъдат обект на доклади на специалистите на дведнувна кръгла маса. Събитието е на тема „Свети места в София и софийско: Наративни традиции и поклоннически практики” и се организира от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Кръглата маса е продължение на темата за Софийската Света гора, предизвикала обществения интерес през последните месеци.

Вчера и днес участниците представят любопитни изследвания, като някои от тях са посветени на свети места от пернишкия край.   В програмата вчера беше включен доклад на проф. д.ф.н. Албена Георгиева „Връщането към религията като път към интеграция”, а доц. д-р Доротея Добрева представи темата „Паметта на Владая: свети мести, места на памет, места на забрава. В следобедното заседание имаше теми за Кръстат в Софийския квартал Лозенец,  свети места в квартал Горубляне, почитта към архиепископ Серафим Соболев в Руската църква в София и др.

Днес кръглата маса продължава с нови събщения. Етнологът   Таня Матанова ще представи новите пространства за посещения в . Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. д-р Милена Любенова има тема „Кладнишкият манастир „Свети Николай Мирликийски чудотворец” – история, наративи, обредност”,  а д-р Боряна Груева ще говори за примитива в стенописите на църквата в пернишкото село Чуйпетлово. 

В заседанието са включени и други теми. Очаква се докладите да бъдат издадени в сборник. Проучването на Таня матанова за Църногорския манастир вече се появи в луксозна брошура, която може да се намери в светата обител.

Автор: Руми Борисова

Източник:  gradski.org

Църногорският манастир „Свв. Козма и Дамян” посрещна гости на храмов празник Източник: http://gradski.org/archives/26183

Църногорския манастир „Свв. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци и тази година посрещна десетки гости на храмовия си празник. Обителта следва православностилния календар, по който служат атонските монаси и повечето православни църкви и празникът на светите безсребреници и чудотворци е на 14 ноември.

Независимо, че дните бяха работни, и тази година в манастира дойдоха много от духовните чеда на игумена схиархимандрит Евгений, гости и приятели на манастира сред които и бившите земеделски министри Нихат Кабил и Валери Цветанов.

Старецът Спиридон от атонския скит, известен като Малката „Света Ана” огласи с невероятното си, боговдъхновено песнопение всенощното бдение преди празника, продължило близо 8 часа, както и празничната света Литургия. В източно-църковното пеене на два клира се включи и хор "Фенер" от Сандански с ръководител отец Владко Тасков.

По време на бдението схиархимандрит Евтений произнесе поучителна проповед за житието и чудесата на светите лечители Козма и Дамян.

От атонския монах дойде и приятната изненада за миряните, дошли на празника. Той беше донесъл със себе си шапката на св. Нектарий Егински (1846-1920 ), която се пази в неговия скит, както и частица от неговите мощи. Те са донесени в неговата обител през 30-те години на миналия век от монаха Авимелех, личен приятел на св. Нектарий. Той е и първият, който е известил светостта на Пентаполски митрополит Нектарий, надарен със способността да прави чудеса още приживе.

С благопожеланието българските духовници да следват житието на канонизирания за светец през 1962 г. св. Нектарий Дядо Спиридон разреши на йеромонах Никанор от манастирското братство и на енорийския свещеник от Брезник Константин Стойчев да служат със светините по време на св. Литургия.

Докато гостите опитваха постната манастирска трапеза на празника за доброто им настроение, каквато традиция има от няколко години, се погрижиха Яне и Елена Каменарова с формацията си „Леб и вино”. Те пеят и в хора "Фенер".

Празникът продължи до късно следобед в благи приказки и благословени почерпки.

Автор: Руми Борисова

Източник: gradski.org

Йеромонах Никанор: Да се помолим за Патриарх Максим

Да се помолим за патриарх Максим и да запалим свещ за него, прикани през медиите вчера йеромонах Никанор от Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Наред с високопоставените клирици, популярният монах беше сред духовниците, потърсени от журналистите след кончината на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим. Той припомни, че е хубаво свещ за Светейшия патриарх да се пали в продължение на 40 дни.

Запитан в пряк текст дали се страхува Църквата да не бъде оглавена от човек, който няма страх от Бога, отец Никанор заяви, че от една страна не е спокоен за Църквата, но от друга страна не го е страх, защото тя е Христова. По думите му не човеците спасяват Църквата, а те самите в Църквата се спасяват. Според него Българската православна църква отдавна се оглавява от хора, които нямат страх от Бога и Патриарх Максим не е бил първият, който се е съобразявал с волята на управляващите, а не на Бога.

В Църногорския манастир беше отслужена заупокойна молитва за спасение на душата на покойния патриарх от йеромонах Никанор и енорийския свещеник от Брезник отец Константин Стойчев. Както във всички храмове в страната, камбаните биха траурно до обяд. Беше окачен и траурен флаг.

Автор: Руми Борисова

Източник: gradski.org

Пътят към Гигинския манастир стана общински

Пътят между Брезнишкото село Гигинци и Църногорския манастир „Св.св.Козма и Дамян” влиза в списъка на общинските пътища. Това реши на заседанието си вчера правителството.

Участъкът е с обща дължина 5 664 м. и отговаря на техническите критерии за изграденост, свързаност към основна пътна мрежа и връзка с обект от местно значение.

Както е известно, манастирът е обект на посещения от поклонници и туристи от страната и чужбина. Обителта е включена като туристическа дестинация в офертите на много туроператори.

Трасето е в съответствие с изискването собствеността на терените, върху които е изградено по цялото си протежение, да са публична общинска собственост. Досега то се третираше като горски път. Състоянието на пътя не е добро.

С новия му статут се създава възможност да бъде реконструиран и манастира да стане по-достъпен.

Проект за реконструкцията вече е направен и предстои актуализиране на количествено-стойностната сметка.

С допълненията, приети от правителсдтвото вчера, броят на общинските пътища в страната става общо 3 551.

Автор: Руми Борисова 

Източник: Градски вестник - 18.10.2012

Канят на храмов празник в Гигинския манастир

Храмов празник на новата черква в Църногорския манастир „Свети безсребници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци ще бъде честван в неделя за втори път.
Патрон на храма е св. Силуан Атонски. Българската православна църква чества светията на 11 септември, но всъщност празникът му е в деня на есенното равноденствие – 24 септември. На този ден през 1938г., след повече от 40 години подвижнически живот, преподобният Силуан почива мирно в Господа.

Богослужбата за храмовия празник ще започне вечерта в неделя срещу понеделник с всенощното бдение.

Поканени за богослужението са всички ревностни миряни, които се черкуват в манастира и се изповядат при неговия игумен схиархимандрит Евгений.

Новият храм беше осветен на 8 май 2011г. от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан – викарий на Софийски митрополит.

Основен ктитор на храма е председателят на надзорния съвет на Търговска корпоративна банка Цветан Василев.

Свети Силуан Атонски, в света Семьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. През 1892 година той постъпва като послушник в руския манастир “Свети Пантелеймон” в Света гора. При монашеското си подстрижение през 1896 г. приема името Силуан. Починал е на 11 септември (24 септември) 1938 г. като оставя изписано в тетрадки богато духовно наследство, по-късно издадено в кнега. и. След повече от 40 години подвижнически живот монах Силуан почива мирно в Господа на 11 септември 1938 г.
На 26 ноември 1987 г. с решение на Св. Синод на Вселенската Патриаршия е причислен към лика на преподобните и свети мъже на Църквата. Св. Силуан е смятан за закрилник на монашестващите и често го наричат Добролюбиви.

Обичайно за иконата на св. Силуан е да се изобразява свитък с неговата молитва: „Моля Ти се, милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята!”

Автор: Руми Борисова

Източник: gradski.org -  21.09.2012 

Пипането на икони е голям грях

Пипането на иконите е много скверно, не бива да се допуска. Това е дяволска измислица. То навлича голямо проклятие и трябва да се знае. Иконата от веки веков се целува. Това напътствие към миряните дава йеромонах Никанор от Църногорския манастир над село Гигинци в интервю за столичен ежедневник.

Отец Никанор винаги е имал смелост да коментира злободневните теми, една от които са суеверията, проявявани даже в храма.

Според него докосването на иконите с ръка е едно от най-опасните от тях. „Много хора лепват ръка върху тях. А икона само се целува, не се пипа! И се целува по ръцете и нозете, никога по лицето.”, напътства духовникът.

Той признава, че винаги е имало хора, които вярват просветено и осъзнато, както и винаги е имало хора, които вярват суеверно, без разум, като в някакъв вид магизъм. Срещу това е призвана да се бори църквата, а и обществото.

В днешно време кръстените християни са много, но безспорно много малко хора се изповядват и причестяват. В същото време огромен брой хора практикуват православната си вярата суеверно.

Йеромонах Никанор отдава това на различни причини. Според него някои от енорийските свещеници не са загрижени за пасомите си. Някои от тях сами по себе си не са предани на вярата. Други са ангажирани повече със собственото си оцеляване и издръжката на семействата си заради малките заплати, които получават.

По думите на монаха и душата на българина е като много камениста нива, на която „много трудно семе се прихваща.” „Не приличаме нито на гърци, нито на румънци.”, прави сравнение духовникът. Според него трябва да се случи Велико Божие чудо, за да се променим, а то може да се случи само ако всички го искаме. Само, че на всекиму е по-изгодно нещата да вървят така – от развала към провала, не е оптимист отец Никанор.

Автор: Руми Борисова

Източник: gradski.org