Двама монаси чудаци буквално възкресиха от руините Гигинския манастир край брезнишкото село Гигинци. Порутената постройка от плет и кал само за три години игуменът архимандрит Евгений и йеромонах Никанор превърнаха в четириетажно здание с две крила, просторен двор и
наблюдателна кула
по подобие на тази в Рилския манастир.
Гигинската обител е единственият манастир в България, в който калугерите служат по стар стил с разрешението на Синода. На 7 януари те посрещнаха Рождество Христово, в четвъртък - на 14-и ще отпразнуват Нова година по стар стил. Въпреки че не желаят да служат по григорианския календар, те нямат амбиция да връщат юлианския.
"Всеки подобен опит ще доведе до смут и разкол. Календарът може да бъде променен само ако за това има съгласие от всички българи. Всякакви опити през главата на хората ще доведат до поредното разцепление, от което ще загуби не само църквата ни, но и българският народ, като цяло", обяснява отец Никанор.
Впрочем той е напълно наясно със светските дела. Допреди десетина години все още е носел името Христо Мишков и е управлявал милиони като дилър на Уолстрийт. Христо е работил за корпорация "Крол", владее до съвършенство английски, говори още
три чужди езика
финансист е до мозъка на костите си. За вярата говори ясно, точно и с конкретни примери от живота, така както не би могъл да го направи и най-добрият дипломиран теолог. За икономиката сега обаче избягва да се произнася.
"Откъснал съм се, нямам право да давам прогнози, опитва се да бъде лаконичен той. Финансистът у него обаче надделява - "В края на пролетта ще започнем да излизаме от кризата, но депресията от нея ще чувстваме поне още две години", прогнозира той. Калугерът няма готова рецепта как по-бързо можем да се измъкнем от нея. Но пък е убеден в едно, държавата първо трябва да се разплати с бизнеса и да не прави никакви компромиси с финансирането на образованието и здравеопазването дори в условията на криза.
За отец Никанор финансиста, тя, кризата, е напълно закономерна и е в резултат на свръхпотреблението. За духовника Никанор обаче тя има и друга причина - непочтеността, себелюбието, отчуждаването, отдалечаването от духовността и зачеркването на етичните норми.
"Нашият народ в момента прилича на блудния син, който е напуснал небесното си отечество, напуснал е тази свещена България на
неговите деди
и като някакво слугинче на западния свят се лута и страда", обобщава отец Никанор.
 |
7 елитни бивола подобриха породата на стадото
|
Преди няколко години, скоро след като се замонашил, убедил игумена Евгений манастирът да кандидатства с проект по САПАРД. Спечелили го. Със средствата обителта купила 17 елитни бивола, с които подобрят породата на животните, отглеждани до момента тук. Сега добитъкът наброява 70 глави. Говедарят за толкова много животни е само един. Затова се налага за тях да се грижат и двамата монаси. Напоследък, за да не включват всеки ден генератора за електричество, на отец Никанор се налага да дои биволиците на ръка. Пак на ръка запечатва и кофичките с кисело мляко, което е с най-високата допустима масленост - 12 процента. Макар, че продукцията не е в промишлени количества, а колкото да си купят от нея поклонниците и гостите на обителта, духовниците са се снабдили със специални машини за опаковане.
Заради икономическата криза обаче, а и заради намалелия млеконадой през зимата ги запечатват ръчно с нагорещена ютия върху капачките.
Това лято монасите научиха на този метод, а и как се кваси мляко, японския професор Масахиру Хирата от университета по животновъдство на остров Хокайдо. Ученият посети специално Гигинския манастир, за да проучи опита в направата на биволско мляко и сирене.
На практика монасите не харчат пари за храна - препитават се от продукцията на животните, зеленчуците и плодовете на 4 декара градини. От три години похапват и мед от кошерите на отец Никанор.
На режима на двамата калугери трудно би издържал и морски пехотинец. Те спят не повече от пет часа. Денят им започва в 3 часа през нощта със служба, наречена полунощница. Тя се отслужва по строгите правила на атонските манастири и продължава до 6,00 часа. В 6.30 следват закуска и обяд в едно. Продължителността на храненето обаче е не повече от четвърт час. После
всеки се заема с послушанието си
Послушанието на отец Никанор е доенето на биволиците, чистенето на обора, надзора на работниците, които строят новото манастирско крило, контактите с външния свят, институциите, счетоводството и всичко, свързано с финансите, митарстването по инстанции и увещаването на чиновници, че манастирското дело съвсем не е чеверме и руйно вино.
Игуменът Евгений също поема не малка част от стопанската работа, но предимно посреща и напътства поклонници, изповядва ги, наставлява ги и ги причастява. Вечерната служба в храма е от 15 часа и продължава близо три часа. В 18,30 часа монаси, работници и доброволци се събират отново на трапезата - за обяд и вечеря едновременно. След нея всеки се спасява по възможно най-бързия начин в леглото.
"При този режим, ако не си легнеш веднага след "Лека нощ, деца", загубен си", споделя отец Никанор. В двата часа лично време вечер той преглежда електронната си поща, води манастирската кореспонденция и чете новините. За чатене с приятели в скайпа време няма. За телефонни разговори - също. По мобилния си говори пределно ясно, точно и лаконично.
Освен игумена архимандрит Евгений и отец Никанор, за стопанството на манастира се грижат още пет души. Повечето от тях са доброволци.
Поповете с школо, подобно на Атониадата
Отец Никанор смята, че кабинетът трябва да инвестира приоритетно в здравеопазването и в образованието
Писмени източници за времето на основаването на Гигинския манастир "Св. Безсребърници Козма и Дамян Асийски", известен още като Църногорски, липсват. Археологическите разкопки обаче, свидетелстват, че манастирски постройки е имало още през 11 - 12 в. Ясно личи, че те са върху антични руини от светилище. Това е стара християнска практика, широко разпространена както на Изток, така и на Запад в Средновековието. Така предците ни са заличавали спомена за езическите богове, като същевременно новопокръстените са продължавали да ходят на поклонение на местата, на които са свикнали, но те вече били не капища, а християнски храмове.
Първоначално манастирът е бил в подножието на връх Тумба (1129 м), в местността Китка. От него са запазени основите на правоъгълна монашеска сграда и защитна кръгла кула. Предполага се, че кулата е изградена върху по-стара, вероятно римска крепост, разположена в близост до стария римски път, свързващ Константинопол с Адриатика и Егейско море с Дунав.
По време на династията на Шишмановци Църногорският манастир се е ползвал от много привилегии, не е плащал данъци, независимо, че е притежавал богато стопанство, големи и доходоносни имоти, щедро дарявани му от царе и боляри. Привилегиите са конкретно описани в Мрачката грамота на цар Йоан-Александър от 1348 г., запазена и до днес.
За разлика от много други обители, които са били разграбени, порутени и са опустели през първите десетилетия на османското владичество, Гигинската обител не е пострадала, дори се е развила като духовно и просветно огнище. В нея е имало скрипториум, в който монасите са преписвали жития на светии. В Гигинския манастир е имало и килийно школо.
За разлика от останалите такива училища обаче, в него са се преподавали и светски науки по програмата и методиката на монашеската академия Атониада на Света гора. Църковните служби в манастирския храм винаги са се изпълнявали на църковнославянски език, дори преди бунтовния Великден на 3 април 1860 г. във Фенер.
С влиянието на Църногорския манастир се обяснява и съхраненото българско самосъзнание на местното население по-късно въпреки опитите за сърбизация в края на XIX век.
Опожаряват обителта заради търговски интереси
Както повечето български манастири Гигинският също е опожаряван по време на турското нашествие. За разлика от останалите обаче погромът не е бил на верска основа, а заради икономически интереси. Ежегодно край манастирските стени на храмовия празник, в деня на светите лечители Козма и Дамян, ставал голям пазар. Според някои хроникьори той съперничел по многолюдност и приходи на Узунджовския.
Обителта била разбита и опожарена през 1737 г. Погромът бил провокиран от търговци от Пирот, които започнали да гледат на манастира като на техен съперник в търговията. По време на панаира подставени от тях лица предизвикали сбиване, в което загинал един турски занаятчия. Това дало повод то да прерасне в масов бой. В суматохата била подпалена обителта. Огънят изпепелил богатата манастирска библиотека. В боя бил ранен и тогавашният Софийски митрополит Мелетий, който издъхнал на път за София.
Автор: Силвия Николова
Източник:
вестник "Монитор" - 11.01.2010
