Български духовник служи в Погановския манастир

След 90 години в български манастир на сръбска територия вярата и любовта надвиват посятата от политици вражда между двата народа

Да го биеш, да го биеш, докато не започне да се моли и да му кажеш, че така трябва да се моли на Бога, а не на този, който го бие. Такава е рецептата за най-твърдоглавите заблудени атеисти, която споделя с български духовници йеромонах Мардарий, игумен на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов”.

Негови гости са монасите от Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” край брезнишкото село Гигинци в България. Научил от медиите за мащабната строителна дейност при тях отец Мардарий лятото им е бил на гости и ги поканил в своя манастир.

Сега те му връщат визитата с частно посещение. Това не попречи йеромонах Никанор да се включи в св. Литургия и заедно със сръбски духовник да проведе службата по канона.

Това се случва за първи път след 90 години, когато манастирът по силата на новата граница след Ньоиския договор остава на сръбска територия. Оттогава и до днес за него се грижат сръбски монаси. Бил е женски манастир, но от 2002 г. в него се е настанило сегашното братство от петима монаси и толкова послушници.

Храмът е съхранен почти непокътнат, стенописите са в сравнително добро състояние, в библиотеката все още се намират български богослужебни книги.

В разговора обаче, тази тема се избягва деликатно. За компромисна се приема тезата, че още през 14 век, когато е вдиган манастира сме били роднини, защото кюстендилският деспот Константин Деян бил в родствени отношения със сръбския крал.

Подобно на гостите си, които строят нов манастир почти от нищото и развиват сериозно стопанство и от. Мардарий ръководи строежа на нов конак, както в сръбско наричат манастирската сграда с монашеските килии и стаите за гости. Отскоро обителта има стадо от 50 кози, които се плодят обработва и плодородна земя.

Чести гости са туристи от България, поддържат добри отношения с духовници от различен ранг.

Радват се на всеки православен дошъл на служба, за молитва или покаял се да потърси изповедник.

Затова и неминуемо става дума как да се надвият последиците от комунизма – дали до всеки човек да има свещеник, до някои двама, а други владика, а най-твърдоглавите да ги бият.

Отец  Мардарий не го мисли наистина, защото погледът го издава, че е благ и любящ пастир. Надеждата за всички е едно момиченце, което го пита: Как си отче, а как е Господ днеска?

Автор: Руми Борисова

Източник:  Градски вестник - 07.03.2010

Архимандрит Евгений: Всенародното покаяние обръща всичко

Архимандрит Евгений е игумен на Църногорския манастир „Св.Св. Козма и Дамян" над село Гигинци, община Брезник. Роден е в Берковица през 1957 г. След казармата постъпва като послушник в Рилския манастир, следва в Духовната академия и още като студент приема монашество в Рилския манастир. Три години е бил в Света гора. Когато идва в светата обител край Гигинци през 1997г., манастирът е в окаяно състояние. Сега там се издига нов мащабен градеж. 

 - Ваше Високопреподобие архимандрит Евгений, дошло ли е време в българското училище отново да се учи вероучение? Хората сякаш са петимни да знаят Божията истина... 
 - Първо ние нямаме кадри, които да преподават вероучение. Нямаме подготвини хора, които да преподават вероучение. Огън от огън се пали. Не може да излезе да преподава православно вероучение такъв, който няма православна вяра. Това е много простичко - не може да дадеш на другия това, което го нямаш. Такива хора почти няма. Вярно е, че някои хора завършват в т.нар. духовни училища, но те не подготвят кадри за православната Църква. Отдавна тези духовни учебни заведения в кавички не подготвят такива кадри.

 - Това не е ли много песимистично? Хората, и особено децата,сякаш са петимни да знаят Божията истина... 
 - В това няма никакъв песимизъм. Мислили са, че е песимизъм и тогава - ще го разпнеме сега Христос - ще си отмъстим дето той ни говори за Царство Небесно, а ние търсим земно царство. И защото ни говори, че който иска да бъде пръв - да бъде последен и слуга на всички и дава пример като даже измива краката на учениците си. И са смятали, че ето сега - да, но не - Христос възкръсва! А ние сме пригодени и призвани към личността. Тука няма песимизъм. Мъчениците с радост са отивали на мъчение за Христа и са жертвали и домовете си, и къщите си на разграбване, само и само да си останат във вярата. Колко примери имаме ние и в нашта история - на всеки един от тези, които са обезглавени в Батак е предлагана да приеме мюсюлманскта вяра, такива са били само единици. И не само са ги обезглавявали, но ръцете им връзвали, па краката, па тогава обезглавяване, а някои на шиш са ги въртяли и какви ли не мъчения - само каквито мъчения не са им дошли наум, само с тях не са подлагали баташките мъченици. На това трябва да се наблегне. И това не е било много отдавна.

 - Не е ли познанието, не е ли преповторената истина пътят към младите хора? Ако възрастните са загубени, то нека младите и децата го научат. Те обичат този разказ и когато им се поднесе, той им е интересен и ги кара да мислят. 
- Самият аз, когато тука (в манастира) идват хора и търсят и искат да знаят, съм готов да беседвам. Ако те идват, и всред нощ, такива добре дошли. За такъв ще се намери и подслон, и храна, и ще му се обърне внимание, а ако някой идва за друго - няма да му обърнем внимание. На този, който идва по други съображения, естествено няма да обърнем внимание. Човек има ограничени възможности и нашите възможности не са неограничени. И да кажем - ние трябва да си останем на позициите, за които Бог ни е призвал. Трябва да си изпълняваме всичко, което е необходимо и да бъде волята Божия.

 - А какво трябва да се направи, за да погомнем на децата ни? 
 - Това, което се е завъртяло, не може да го възпрем. Св. Игнатий като говори за тези времена казва, че с немощната си ръка не може да спреш това нещо, защото Бог го е допуснал. Много е глупаво човек да си мисли, че е някой и може да обърне нещата. Нито президент може това да направи, нито министри - никой не може да го направи. Ако се прочете стария завет, когато пророк Йона проповядва на Ниневия, че Бог ще затрие този град, но те, ниневийци се разкайват от царя до последния човек. Даже животните са ги карали да постят и се облекли във вретища и посипали главите си с пепел и плачели за греховете си. Такова всенародно покаяние, то объща всичко. Но такова нещо днес не се забелязва и е много глупаво човек да си мисли, че такова нещо може да се случи. В края на краищата, не трябва да сме като коне с капаци, а трябва да гледаме истината в очите.

 - Не си ли противоречите - вие тук от разрухата вдигнахте манастир с помощтта на много хора, които ви повярваха? 
 - И това не ме радва. Ний го строим. Аз имам увереността и вярата, че ще го направим и затова съм го и започнал. Ако не съм имал, тази увереност и тази вяра, няма да сме започнали и да правим. Но ето това ме свежда винаги в печал, че няма монаси. Казват, ама защо няма монаси. А защо няма монаси - ми то няма християнски семейства. Откъде да ги има тези монаси, свещениците са малко. И защо били монасите такива, свещениците онакива - ами те са олицетворение на вас. Те са от вас. Няма някаква специална планета и сега давай да скочим с някоя специална ракета, и ще натоварим и ще докараме тука. Може много неща да се кажат за недостатъци, за проблеми, но това е.

 - Това не значи ли, че ни липсва православно възпитание и познание? 
 - Не говоря за възпитание. Но в някакъв смисъл и за възпитание става въпрос. И за царизма у нас - за царска България. И след това - като строиха тия ТКЗС-тата да кажем. Макар тези хора, които ги правиха, и да не са вярвали в Бога, макар тези хора и да са вярвали в светлите идеи на комунизма, но те са възпитани и продукт на царска Блгария. На тогавашния режим. Тези хора са имали и отговорност към задълженията си, към работата си, към семейството си, ако щеш. Имали са си и тежестта, и тродолюбието и. т.н. И всичко това можа да се постигне. Защото ако ги нямаше тези хора с тези качества, както днес вече ги няма, то това нямаше и да се построи. И това не виждам да е иначе. Защото ето сега продуктът на социалистическото възпитание ние го виждаме и тепърва ще му сърбаме плодовете и нататък. 

 - И в това ли ни е бедата или е неизбежното изпитание? 
 - Видяхме - построиха заводи и фабрики и няма и 50 години и всичко това пропадна. Тези 50 години дадоха сериозно отражение. Те не са само 50. Това се забелязва още след Освобождението. Като четеш поп Минчо Кънчев, още той забелязва, а и на други места Църквата започва организирано подражание на Запад. След 9-ти септември 1944г. още повече и след 10 ноември 1989-та - още повече. Има отлив от Църквата като се гледа от православна гледна точка. Вярата не е като Народното събрание, където мнозинството, вишегласието казва ето това е пътят, това е вярата. Христос казва: тесни са вратите, през които човек трябва да влезе в Царството небесно и широк е пътят, който води към погибел и мнозина вървят по него. Нещата са с друго измерение.

Към Божествено учение нашето задължение е да го усвоим. 

Различните учения изживяват своето време. Единствено Христос е можал да каже: Небе и земя ще преминат, но думите, които съм ви говорил, няма да преминат, докато всичко това не се сбъдне.

И така нещата имат такова измерение. Да, хора сега отиват в храмовете, влезат вътре все пак, но днешният човек е апатичен. Убита му е душата. От телевизия, от компютри, от грехове. Той е негоден да върши нещо сериозно. И не само да бъде във вярата, където се иска човек да бъде с чисто сърце - „Блажени чистий сердцем - щото те ще видят Бога".

 И човек, за да има да връзка с Бога, трябва да има чисто сърце - не е възможно без това нещо. Греховете - те ни отделят от Бога. Не Бог се отдалечава от нас. А ние със своите зли дела се отдалечаваме от Бога. Имено точно това днес го има, че хората и човеците ни интересува само мателриалното и не се интересуват от духовните неща. И естествено както се казва и в Евангелието - Търсете първо Царството небесно и неговата правда и всичко останало ще ви се въздаде. Ние не търсим Господа, не търсим неговата правда, а се съюзяваме с демоните в лицето на различни ектрасенси, вещери, врачки, общува се с тъмните, нечисти сили. Към тях се обръкщат хората. Четат хороскопи и т.н. - пълно е такива неща.

Светът се подготвя за идването на Антихриста и това е целта - всичко да се размие, да се обезличи. Човекът да стане безразличен, каквото му възложат от горе и той всичко да приема. Когато го съдят Христос един от първосвещениците един от Синедриона, казва: Проклет е този народ, който не си знае вярата. Все пак ние, за да си знаем вярата, трябва да знаем в какво вярваме. Трябва да знаем какво защитаваме, трябва да знаем какво оправдаваме.

За жалост това нещо го няма. Това тегне кото демоклиев меч над човечеството и по конкретно на нас българите . На нас много ни се иска, както говорят слугите на бесовете, виждате ли, че българският е избран народ , че ние сме с незнам каква си мисия, но разбира се, това са глупости и не може човек да им вярва. Те са безпочвени и ненаучи и безсмеслени и не бива да им се вярва.

Автор: Руми Борисова

Източник: ipernik.com - 11.02.2010

Монаси чудаци спасяват Гигинския манастир

Двама монаси чудаци буквално възкресиха от руините Гигинския манастир край брезнишкото село Гигинци. Порутената постройка от плет и кал само за три години игуменът архимандрит Евгений и йеромонах Никанор превърнаха в четириетажно здание с две крила, просторен двор и наблюдателна кула по подобие на тази в Рилския манастир.

Гигинската обител е единственият манастир в България, в който калугерите служат по стар стил с разрешението на Синода. На 7 януари те посрещнаха Рождество Христово, в четвъртък - на 14-и ще отпразнуват Нова година по стар стил. Въпреки че не желаят да служат по григорианския календар, те нямат амбиция да връщат юлианския.

 "Всеки подобен опит ще доведе до смут и разкол. Календарът може да бъде променен само ако за това има съгласие от всички българи. Всякакви опити през главата на хората ще доведат до поредното разцепление, от което ще загуби не само църквата ни, но и българският народ, като цяло", обяснява отец Никанор.

Впрочем той е напълно наясно със светските дела. Допреди десетина години все още е носел името Христо Мишков и е управлявал милиони като дилър на Уолстрийт. Христо е работил за корпорация "Крол", владее до съвършенство английски, говори още

три чужди езика 

 финансист е до мозъка на костите си. За вярата говори ясно, точно и с конкретни примери от живота, така както не би могъл да го направи и най-добрият дипломиран теолог. За икономиката сега обаче избягва да се произнася.

"Откъснал съм се, нямам право да давам прогнози, опитва се да бъде лаконичен той. Финансистът у него обаче надделява - "В края на пролетта ще започнем да излизаме от кризата, но депресията от нея ще чувстваме поне още две години", прогнозира той. Калугерът няма готова рецепта как по-бързо можем да се измъкнем от нея. Но пък е убеден в едно, държавата първо трябва да се разплати с бизнеса и да не прави никакви компромиси с финансирането на образованието и здравеопазването дори в условията на криза.

За отец Никанор финансиста, тя, кризата, е напълно закономерна и е в резултат на свръхпотреблението. За духовника Никанор обаче тя има и друга причина - непочтеността, себелюбието, отчуждаването, отдалечаването от духовността и зачеркването на етичните норми.

"Нашият народ в момента прилича на блудния син, който е напуснал небесното си отечество, напуснал е тази свещена България на

неговите деди 

 и като някакво слугинче на западния свят се лута и страда", обобщава отец Никанор.

7 елитни бивола подобриха породата на стадото 

Преди няколко години, скоро след като се замонашил, убедил игумена Евгений манастирът да кандидатства с проект по САПАРД. Спечелили го. Със средствата обителта купила 17 елитни бивола, с които подобрят породата на животните, отглеждани до момента тук. Сега добитъкът наброява 70 глави. Говедарят за толкова много животни е само един. Затова се налага за тях да се грижат и двамата монаси. Напоследък, за да не включват всеки ден генератора за електричество, на отец Никанор се налага да дои биволиците на ръка. Пак на ръка запечатва и кофичките с кисело мляко, което е с най-високата допустима масленост - 12 процента. Макар, че продукцията не е в промишлени количества, а колкото да си купят от нея поклонниците и гостите на обителта, духовниците са се снабдили със специални машини за опаковане.

Заради икономическата криза обаче, а и заради намалелия млеконадой през зимата ги запечатват ръчно с нагорещена ютия върху капачките.

Това лято монасите научиха на този метод, а и как се кваси мляко, японския професор Масахиру Хирата от университета по животновъдство на остров Хокайдо. Ученият посети специално Гигинския манастир, за да проучи опита в направата на биволско мляко и сирене. 

На практика монасите не харчат пари за храна - препитават се от продукцията на животните, зеленчуците и плодовете на 4 декара градини. От три години похапват и мед от кошерите на отец Никанор.

На режима на двамата калугери трудно би издържал и морски пехотинец. Те спят не повече от пет часа. Денят им започва в 3 часа през нощта със служба, наречена полунощница. Тя се отслужва по строгите правила на атонските манастири и продължава до 6,00 часа. В 6.30 следват закуска и обяд в едно. Продължителността на храненето обаче е не повече от четвърт час. После

всеки се заема с послушанието си 

Послушанието на отец Никанор е доенето на биволиците, чистенето на обора, надзора на работниците, които строят новото манастирско крило, контактите с външния свят, институциите, счетоводството и всичко, свързано с финансите, митарстването по инстанции и увещаването на чиновници, че манастирското дело съвсем не е чеверме и руйно вино.

Игуменът Евгений също поема не малка част от стопанската работа, но предимно посреща и напътства поклонници, изповядва ги, наставлява ги и ги причастява. Вечерната служба в храма е от 15 часа и продължава близо три часа. В 18,30 часа монаси, работници и доброволци се събират отново на трапезата - за обяд и вечеря едновременно. След нея всеки се спасява по възможно най-бързия начин в леглото.

 "При този режим, ако не си легнеш веднага след "Лека нощ, деца", загубен си", споделя отец Никанор. В двата часа лично време вечер той преглежда електронната си поща, води манастирската кореспонденция и чете новините. За чатене с приятели в скайпа време няма. За телефонни разговори - също. По мобилния си говори пределно ясно, точно и лаконично.

Освен игумена архимандрит Евгений и отец Никанор, за стопанството на манастира се грижат още пет души. Повечето от тях са доброволци.

Поповете с школо, подобно на Атониадата 

Отец Никанор смята, че кабинетът трябва да инвестира приоритетно в здравеопазването и в образованието 

Писмени източници за времето на основаването на Гигинския манастир "Св. Безсребърници Козма и Дамян Асийски", известен още като Църногорски, липсват. Археологическите разкопки обаче, свидетелстват, че манастирски постройки е имало още през 11 - 12 в. Ясно личи, че те са върху антични руини от светилище. Това е стара християнска практика, широко разпространена както на Изток, така и на Запад в Средновековието. Така предците ни са заличавали спомена за езическите богове, като същевременно новопокръстените са продължавали да ходят на поклонение на местата, на които са свикнали, но те вече били не капища, а християнски храмове.

Първоначално манастирът е бил в подножието на връх Тумба (1129 м), в местността Китка. От него са запазени основите на правоъгълна монашеска сграда и защитна кръгла кула. Предполага се, че кулата е изградена върху по-стара, вероятно римска крепост, разположена в близост до стария римски път, свързващ Константинопол с Адриатика и Егейско море с Дунав.
По време на династията на Шишмановци Църногорският манастир се е ползвал от много привилегии, не е плащал данъци, независимо, че е притежавал богато стопанство, големи и доходоносни имоти, щедро дарявани му от царе и боляри. Привилегиите са конкретно описани в Мрачката грамота на цар Йоан-Александър от 1348 г., запазена и до днес. За разлика от много други обители, които са били разграбени, порутени и са опустели през първите десетилетия на османското владичество, Гигинската обител не е пострадала, дори се е развила като духовно и просветно огнище. В нея е имало скрипториум, в който монасите са преписвали жития на светии. В Гигинския манастир е имало и килийно школо.

За разлика от останалите такива училища обаче, в него са се преподавали и светски науки по програмата и методиката на монашеската академия Атониада на Света гора. Църковните служби в манастирския храм винаги са се изпълнявали на църковнославянски език, дори преди бунтовния Великден на 3 април 1860 г. във Фенер.

 С влиянието на Църногорския манастир се обяснява и съхраненото българско самосъзнание на местното население по-късно въпреки опитите за сърбизация в края на XIX век.

Опожаряват обителта заради търговски интереси 

Както повечето български манастири Гигинският също е опожаряван по време на турското нашествие. За разлика от останалите обаче погромът не е бил на верска основа, а заради икономически интереси. Ежегодно край манастирските стени на храмовия празник, в деня на светите лечители Козма и Дамян, ставал голям пазар. Според някои хроникьори той съперничел по многолюдност и приходи на Узунджовския.

 Обителта била разбита и опожарена през 1737 г. Погромът бил провокиран от търговци от Пирот, които започнали да гледат на манастира като на техен съперник в търговията. По време на панаира подставени от тях лица предизвикали сбиване, в което загинал един турски занаятчия. Това дало повод то да прерасне в масов бой. В суматохата била подпалена обителта. Огънят изпепелил богатата манастирска библиотека. В боя бил ранен и тогавашният Софийски митрополит Мелетий, който издъхнал на път за София.

Автор: Силвия Николова

Източник: вестник "Монитор" - 11.01.2010

Японец учи от монаси как се кваси мляко

Професор от страната на изгряващото слънце проучва по света традицията в преработката на мляко. Църногорският манастир стана отправна точка на неговото изследване 

През сняг и преспи да проучи опита в обработването на биволското мляко вчера в Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” край брезнишкото село Гигинци дойде професор от Япония.

Ученият е от реномиран университет по живодновъдство в най-северния японски остров Хокайдо. Той е обиколил много краища по света, за да изследва народните традиции в изработването на всевъзможни продукти от мляко.

Проф. Масахиру Хирата научил за братята в манастира от медиите включително и в родината си и пожелал да види на място какво правят те от ценната суровина.

Водеше го нашенско момиче. Студентката по бизнес антропология в Осака, Мария случайно се запознала с него по време на изложба в своя ВУЗ и така се стигнало до визитата.

Като истински спец по квасенето на мляко и по правенето на сирене йеромонах Никанор въведе госта в тайните на изкуството да направиш кисело мляко, което с нож да се реже и да създадеш сирене, което се топи в устата.

Японецът се захласна по технологиите, но още повече се впечатли от вкуса на екологичните продукти. По думите му сиренето на монасите няма аналог по света, даже и във Франция, която се смята за люлка на сирената.

 Проф. Хирата ще остане приятел на светата обител и ще разказва за подвига на монасите, които заедно с тежката задача да възродят манастира, подържат стопанство и се грижат за 84 бивола.

Автор: Руми Борисова

Източник: Градски вестник - 25. 12. 2009

Вдигнаха манастир напук на кризата

Пращат деца на зелено училище по религия край Гигинци. Черногорската света обител събира мощи на шестима светци

Казват, че само Бог твори чудеса. Оказа се обаче, че това е и по силите на хората. Доказаха го двама монаси и стотици дарители. Заедно те вдигнаха нов манастир напук на кризата. Едва ли в страната има по-голям обществено значим обект, който да се строи в тежките дни на икономическа стагнация. В Черногорската света обител край брезнишкото село Гигинци се появи чисто нова триетажна постройка, нов храм и камбанария. Всичко това изникна на място с паянтова вековна сграда и пущинак около нея. 

Когато обявихме идеята си за реставрация на манастира, малцина вярваха, че това може да се случи. С желание и вяра го направихме и сега всеки се чуди как е възможно, разказва монах Никанор.

Когато той идва в стария Божи дом преди години заедно с игумена дядо Евгений през 1998 година, заварват полуразрушена стара сграда и бурени. Живеят без ток и извън нормите на нормален човешки бит. Но несгодите не сломяват духа им.

Първо отварят ферма за биволици, която сега е от най-големите в страната. После с дарители успяват да реставрират старата черква и магерницата, за да има къде да седнат миряните, посещаващи манастира.

Събират мнения на архитекти и строители за потягане на основната манастирска постройка. Всички обаче са категорични, че укрепването и ремонтът на кирпичената двувековна постройка ще струват колкото строеж на нова. Тогава започва мащабна дарителска акция.

Вярващи от цялата страна помагат на монасите в непосилната задача. Включват се обикновени хора, фирми и държавата. Министерства помагат за направата на водопровода и пътя през планината.

Преди месеци Бойко Борисов още като кмет на София изпраща на монасите 500 кв. м павета, за да се застелят алеите и паркингът пред портата.

Сега обектът е пред завършване. Работници слагат дограмите на килиите и застилат с мрамор тревата отпред. Стилът на градежа напомня този на Рилския манастир. Има 28 килии, игуменарна, патриаршески апартамент и библиотека.

Свършихме парите, ще продължим следващата година, обяснява Никанор. След като идеята му е пред приключване, той вече крои нови планове. Ще реставрираме и старата част, тя си е оригинална и трябва да се запази, категоричен е монахът.

Идеята му е да се кандидатства с проект по европейска програма. В новите килии ще бъдат посрещани гостите на манастира.

Заради лековитото аязмо тук се стичат хора от цяла България. Вече няма да спят в мизерия, хвалят се стопаните. Нощувките ще са безплатни. Монасите казват, че няма да вземат и лев от поклонниците. Който обаче остане повече от един ден, ще трябва да се включи в работата в манастира и да помага с труд.

Ще трябва и да посещава службите в храма.

Очаква се новата част на манастира да бъде открита догодина.

Стопаните искат да съберат в дивното място над Гигинци деца от цялата страна. Ще бъде нещо като зелено училище по православие. Няма по-подходящо място за това от храма, категоричен е Никанор. Вече имало договорка за това с министъра на образованието Йорданка Фандъкова. Престоят на малчуганите в светата обител ще се смята за проведени часове в училище.

Чудото в Гигинци не остава без награда и от Светия синод. По благословение на Негово светейшество патриарх Максим на манастира ще бъдат дарени частици от мощите на светците Козма и Дамян. Те ще бъдат донесени от Знеполския епископ Йоан за храмовия празник на 14 ноември. Така манастирът ще събере мощите на шестима светци.

Миналото лято в него бяха върнати след половин век изгнание мощи на св. Пантелеймон, св. Трифон, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Светините са изчезнали преди 1959 г., когато манастирът бил превърнат в наказателна колония.

Дядо Сионий получил мощите от шефа на НИМ Божидар Димитров наред с други светини и ценности като икони и кръстове. Те били иззети от арестувани грабители на храмове. Когато се разбрало, че сред тях са и мощите на четиримата светци, патриарх Максим позволил да бъдат върнати в Гигинци.

Източник: вестник "Стандарт" - 03.11. 2009

Аязмото изцерило Осман от тумор

Славата на чудотворното аязмо в манастира обиколи всички краища на страната. Тежко болни се изцеряват от водата, хвърлят патерици, забравят за тумори. Най-невероятният случай е с мюсюлманин.

Безнадеждно изписаният от болница Осман Ремзиев вече язди кон. Само преди две години медиците вдигнали ръце и го изоставили неподвижен да дочака края на дните си вкъщи.

Негови близки от козлодуйското село Софрониево обаче били път до Гигинци и занесли на болния пълни шишета от лековития извор. Преди дни се върнали в светата обител да разкажат за чудото. Въпреки че е друговерец, Осман всеки ден благодарил на Бога и на Светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян.

Гимназист и възрастна жена също били изцерени от тумори след служба в манастирската черква.

Сред намерилите спасение от болести е и известна наша журналистка. Тя била с пареза на дясната ръка, но след маслосвет и вода от аязмото си е възвърнала силите.

Източник: вестник "Стандарт" - 03.11. 2009

Монах Никанор: Чака ни дълъг път

Оздравяването на обществото трябва да започне от опустошената човешка душа. За да успее човек в каквото и да е начинание, му е необходима божията благодат. Как да я получим обаче можем да разберем само в храма. Ако хаосът и упадъкът на нашия народ започна с гонение срещу църквата и вярата, очевидно е, че за да стане отново нормално обществото, трябва да започнем с възстановяване мястото на вярата в живота на всеки от нас.

Вярващият човек никога няма да стане жертва на алкохола, наркотиците и извращенията. За жалост не всички разбират правилно посланието на вярата и се опитват да превърнат православието и патриотизма в знаме, под което прикриват своята ограниченост и комплекси. Вярата не може да бъде оправдание за омраза.

Народът ни ще бъде силен, когато всеки един от нас има крепка вяра и прави всичко по силите за благото на близките и на обществото.

За жалост все още има да извървим много път.

През изминалите 20 години е изпуснато цяло едно поколение.

Единственият начин да оцелеем, е да насочим усилията си към най-малките. Да им дадем правилно възпитание и ориентири.

Св. Йоан Златоуст нарича родителите, които не възпитават децата си във вярата, родители убийци. Това е така, защото има вечен живот и целта на настоящия е да заслужим вечния.

Източник: вестник "Стандарт" - 03.11. 2009

Автор: Анна Георгиева

Поклонници напират към аязмото на Гигинския манастир

Все повече поклоници идват за вода от аязмото в Гигинския манастир. Особено в почивните дни, те са на опашка пред кладенеца. Прочели или чули за чудодейната сила на извора край светата обител, хората носят съдове и наливат и за близки и познати.

Наскоро една жена се похвали, че почувствала подобрение от тежките си страдания, затова редовно идвала да взема прясна вода за изцеление. Водата сама иска да я пия, казва болната.

Хората, които не познават православието, си намират различни обяснения за чудодейната сила на водата от манастирските извори. Заради общуването с екстрасенси и врачки мнозина смятат, че силата идва от някакъв енергиен потенциал.

Църквата обаче учи, че човек разполага само с това, което Бог му е дал като необходимо за преживявянето на земния му живот и в този смисъл Бог е, Който е дал чудодейната сила на извора, обясняват монасите.

Обикновено съществуването на аязмо се откривало на праведни души и едва след това се засвидетелствало от църквата, че извиращата там вода е осветена.

Има легенда, според която дъщерята на зловещия кърджалия Кара Феиз била излекувана с вода от това аязмо.

Сдружението „Св.св. Козма и Дамян” заседава година след началото на строежа на източното крило 

Камбанария с часовник ще вдигат в манастира „Св. св. Козма и Дамян” край брезнишкото село Гигинци.Това е поредният сериозен строителен обект, който предстои да се прави в светата обител. Решението за градежа взе вчера едноименотото гражданско сдружение, занимаващо се с възстановяването на манастира.

Обичайно членовете му се събират в София, но вчера те заседаваха на територията на светата обител - година след началото на сериозните строителни работи по източното крило.

Преди заседанието йеромонах Никанор отслужи празнична литургия по повод Илинден – в манастира с разрешение на Светия синод се служи по църковния календар от преди промяната му през 1962г.