Манастирът в Гигинци събра три религии

Младежите напълниха цял гюм с джанки, но точно за снимката неволно го бутнаха. Игуменът дядо Евгений и отец Никанор са винаги край тях

Православни, католици и евреи стягат “Св. св. Козма и Дамян”. Покръстен японец чете молитви, юдей пропътува цяла Европа, за да влезе в храма

Наш манастир събра под покрива си три религии. Осем студенти от Европа - православни, католици и евреи, живеят от две седмици в Светата обител "Св. св. Козма и Дамян" край брезнишкото село Гигинци. Доброволците са пропътували на свои разноски целия континент, за да помагат на монасите. Те работят в градините, чистят стопанството с 50-те биволи и потягат сградите. Бригадата е организирана от доброволческата организация CVS, която е част от интернационалната SCI, създадена след Първата световна война във Франция. Групата е събрана по обява в интернет. Студентите сами си плащат харчовете по транспорта и таксата за участие. Целта на лагерите е младежите да опознаят културата на народите.

Координатор на бригадата край Гигинци е 26-годишната Таня Тонова, която учи етнология и педагогика в Университета в Хайделберг. Тя и студентка от Сърбия са единствените жени в групата. С тях са дошли португалец, чех, италианец, англичанин и японец.

Най-колоритен е 29-годишният Цунехиро Чиба, който преди година и половина се е покръстил в руска черква в Германия, където следва славянска филология, и вече е православен християнин. Пристигнал е в България заради интереса към вярата ни и към нашите манастири. Първото, което е харесал у нас, са храмовете ни. Православието е най-сърдечната религия, твърди азиатецът, който смята да се засели след дипломирането си в Европа или в славянска страна. Определя българите като много мили хора и се прехласва по нашата природа.

Уникалният шанс да влезе в манастир е довел у нас и Оливър Уайс. Младежът е британски евреин, но от по-либералните и не се притеснява да прекрачи прага на православните храмове. Баба му и дядо му се преселили преди години от Виена в Нюкасъл и изповядват реформиран юдеизъм. По-възрастните в семейството следват разделното хранене, както повелява религията им, но Оливър отказва само свинско.
Студент е по политология и мечтае да работи като журналист и преподавател. Това е третата доброволческа бригада, в която участва. Преди две години е помагал в опазването на природата в Португалия, а след това е работил в ромски приют в Унгария.
България му харесва и при първа възможност би се върнал отново. Очарован е от слънчевите летни дни у нас, а София го грабнала с това, че е град със сърце, а не бетонен туристически обект. "Има разлика в религиите, но искам да опозная православието. Чувствам се добре в манастира", признава гостът.
Първата вечер се е притеснявал да не стане обект на атака от страна на монасите и е бил приятно изненадан, че го приемат естествено и сърдечно.
Обяснява, че евреите най-много се дразнят от настъпателната религиозна пропаганда на католици и протестанти. Тук духовните емисари не обикалят по домовете на хората. Вратата на православните храмове са отворени за всеки и човек сам преценява дали да остане в тях, прехласва се евреинът.

Поласкани от добронамереното посрещане, Оливър и останалите младежи с готовност се включват в поддръжката на манастира "Св. св. Козма и Дамян".

Светата обител има нужда от работна ръка в разрастващото се всяка година стопанство и от финансова помощ, за да се справи със старите и заплашени от разруха сгради. Монасите си отвориха ферма с пари от еврофондове и вече имат 50 биволи. Грижат се и за две дузини кошери.


Източник: paper.standartnews.com

Кабил лично се захваща с ремонта

Лично земеделският министър Нихат Кабил се е ангажирал в обновлението на манастира. Той е председател на гражданското сдружение, което ще помага за строежа на новото крило с килиите и на новата черква. Зад Кабил и идеята за обновление застана шефката в дирекция "Опазване на недвижимите паметници на културата" във ведомството на Стефан Данаилов. Привлечени са общественици и бизнесмени. Документите за регистрацията на сдружението "Манастир "Св. св. Козма и Дамян" вече са внесени в съда, съобщи игуменът дядо Евгений. Идейният проект за новите сгради също е готов и работата е прехвърлена на архитектите за техническо изпълнение.

Основната сграда е на 200 години и е пред разпадане. Монасите живеят в стаи от плет и кал. По време на тоталитарния режим в манастира са били интернирани хора заради политическите им убеждения. След това е ползван и като пионерски лагер.

Най-големи поражения са му нанесли местни жители, които са го превърнали в обор. В помещенията те са отглеждали овце, кози и кокошки. Игуменът дядо Евгений се заселва в манастира през 1998 г. Заварва имота в окаяно състояние. Кандидатства по различни програми за реконструкция, но резултат няма. Без финансиране останала и идеята на игумена да приюти деца, болни от астма. Така и не се намерили средства за поправка на една от помощните постройки, в която да спят малчуганите. Заради административни неуредици неизползваема е и подарената от Министерството на отбраната джипка. От общината в Брезник отказали да я узаконят и монасите се принудили да си купят нова на изплащане.

 Източник: standartnews.com

Финансов брокер е монах, талибан - послушник

Гигинският манастир се прочу най-много покрай замонашването на финансовия брокер Христо Мишков. Софиянецът, който вече е известен като отец Никанор, е завършил училище по мениджмънт, а след това взел диплома като студент по международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа в американската борса "Наздак" в столицата. "Достатъчно се грижех за парите на хората, време е да се погрижа и за душите им", обяснява прелома в живота си софиянецът. Сега той ръководи с вещина делата на Черногорския манастир.

Заедно с игумена двамата успяха да се преборят и да върнат манастирските имоти, завъртяха и стопанството с биволите.

Колоритът на Светата обител се допълва от уникалния за нашите манастири послушник. Уалид Махмуд е мюсюлманин, който оставил исляма и се покръстил като православен християнин. Живял е в съседство с талибаните, но заради сигурността на семейството си не желае да се споменава родината му.

В България дошъл като студент по стоматология. Сега иска да се замонаши. Вярва в чудотворната сила на иконите и от седем години носи непрекъснато в себе си лика на Пресвета Богородица.

Източник: paper.standartnews.com

Автор: Анна  Георгиева

Японец прие православието и помага в манастира в Гигинци

Японецът Цунехиро Чиба даде гръб на прословутите древни традиции на Острова на изгряващото слънце и стана православен християнин. 29-годишният  мъж се кръстил преди година и половина в Германия и приел името Василий. Сега живее в черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян" край брестнишкото село Гигинци. Там Цунехиро-Василий е доброволец и все още не е решил дали да се замонаши.

Той учи славянска филология в Университета в Хайделберг. Избрал специалността по религиозни причини. В провинция Шизуока, където е роден, господстват шинтоизъм и будизъм. Баба му пък била протестантка. Влизал е и в католически храмове. Но нито една от тези религии обаче не успяла да спечели младежа. Още в Япония обаче се увлякъл по православното християнство. Твърди, че го е приел по Божията милост. Пет години се е подготвял, докато се кръсти в руската черква "Св. Александър Невски" в немския град Манхайм.

"Само религиозността на хората е еднаква, иначе ученията носят различни послания. В православната вяра Божествената топлина излиза от хората", обяснява решението си Василий.

От две седмици японецът е част от студентската бригада доброволци, които помагат на манастира край Гигинци. Осем младежи от осем страни (сред които Италия, Чехия, Сърбия, Англия, Португалия и др.) събират реколтата от манастирските градини и стягат сградите. Азиатецът разбрал за тази възможност по интернет и сам платил пътя и таксите, за да опознае православната света обител. "Чете черковнославянски книги по-добре от нас", хвали го игуменът дядо Евгений.

Засега родителите на Цунехиро не се стряскат от променената му вяра. Те и не знаят много по темата, шегува се японецът. Смята да им разкаже по-подробно, като завърши следването си. Тогава ще трябва да им съобщи и намерението си да потърси своя дом в славянска страна с много православни храмове. Може и да е България. "Но където и да отида, за мене връщане назад във вярата няма", категоричен е Василий.

Студентите са участвали активно в прибирането на реколтата на манастирското стопанство от картофи и лук. Те са помогнали и в ремонтните работи на манастирската столова и магерница. Международният лагер в Гигинци е организиран от неправителствената организация CVS - България.

По информация на в. "Стандарт", БТА 

Автор: Златина Иванова  

Източник: dveri.bg

И със SMS-и ще събират пари монасите от Гигинци

Със SMS-и ще се набират пари за реконструкцията на един от най-старите манастири в Пернишки регион.

За първи път в страната света обител прибягва до модерните технологии, за да привлече дарители. Идеята е на монаха в черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян" в брезнишкото село Гигинци отец Никанор.

И със SMS-и ще събират пари монасите от Гигинци

Със SMS-и ще се набират пари за реконструкцията на един от най-старите манастири в Пернишки регион. За първи път в страната света обител прибягва до модерните технологии, за да привлече дарители. Идеята е на монаха в черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян" в брезнишкото село Гигинци отец Никанор.

Кампанията тръгва до месец. В момента се водят преговори с мобилните оператори. SMS-ите ще дадат възможност на повече хора да се включат с малки суми в обновлението, смятат монасите.

ерногорските монаси вече имат опит и с европейските фондове. С пари от САПАРД те изградиха собствена ферма със стадо от 58 биволи.

Източник: pernikdnes.com

Възстановяването на манастира ''Св.Св. Безсребърници Козма и Дамян'' в с. Гигинци

Заместник-министърът на земеделието и горите Стефан Юруков направи днес първа копка за възстановяването на манастира "Св.Св. Безсребърници Козма и Дамян" в с. Гигинци.

Министерството на земеделието и горите приветства и подкрепя усилията за възстановяване на манастирските постройки и земеделските дейности.

Убедени сме, че създаденият инициативен комитет ще съумее

Гигинци гони по слава Туин Пийкс

Зевзеци смениха табелата и объркаха купувачи на лек за алкохолици. Приличаме си само по совите и двата върха, твърдят местните

Някъде между сръбската граница и София се спотайва брезнишкото село Гигинци. В тихата утрин на 15 септември стотината жители на планинското селище се събуждат от странна мълва - някой е сменил входната табела. Неизвестни са я пребоядисали. И вместо надписа Гигинци на табелата се мъдри... Туин Пийкс. Няма версия кой и защо го е направил.
Името на едноименния сериал на Дейвид Линч в превод означа "върховете близнаци". Два такива има около селото.
А табелата Туин Пийкс стои над 2 месеца. 
Заради нея гостите на селцето влизат в него и го подминават в търсене на Гигинци. На изхода на селището стърчат два ръждясали пръта - там от години табела няма. Затова жителите на Гигинци се смеят "който влезе тук, никога не излиза".
Така селото съвсем се изгуби, то и без това не е известно на много хора. Преди години тук живял човек, който от билки правел специален прах за лечение на жълтеница и цироза. Мъжът починал, сега прахчета се правят от зетя и снаха му. Лекари от София и Перник продължават да препоръчват на пациенти алкохолици цяра. За тези два месеца обаче немалко хора са се опитвали да открият изгубеното село, за да се сдобият с ценните прахчета. Влизали в Туин Пийкс, но не излизали, защото липсва табелата за края на селото.
Пощальон в жълт дъждобран, яхнал колело, кръстосва пустото на пръв поглед Гигинци. Много говореха хората за табелата Туин Пийкс, големи дебати имаше, разказва той със загадъчна усмивка. Но отказва да каже кой как е приел смяната на името на селището.
Зевзекът  Васил Найденов
се появява на площада отнякъде. "Не съм певецът. От Велико Търново получих нагреватели за маслени радиатори, помислили, че съм Васко Кеца", обяснява той. Председател е на земеделската кооперация. Като заложник съм тук, не получавам заплата, казва Васил Найденов. Усмихва се загадъчно, но не издава и звук, като стане дума за табелата.
Единственият, който се осмелява да говори, е кметският наместник Радослав Христов. Той признава, че седмица по-късно е разбрал за сменената табела на селото. Чул как младежите в Гигинци се майтапят. Запалил колата и по нощите с едно фенерче разгледал надписа. Обадил се веднага на кмета на общината, в полицията в Брезник и в пътното управление. Никой от тези хора обаче не се впечатлил. Нека си стои, и бездруго чакаме нови табели, бил отговорът.
Нищо тайнствено не се случва тук
Това за мен е майтап на младежи от селото, иначе кой ще седне да пише такива неща, коментира Радослав Христов. Според него няма причина и връзка с мистериите от сериала "Туин Пийкс". Няма убийства, няма престъпления в Гигинци.
"Може би от събитията", казва малко по-късно Христов. И обяснява, че манастирът над селото е взел 4500 дка гора. От хората. Наместниците на Гигинския манастир представили пред Брезнишкия съд документи от турско време, че горите са на светата обител.
Изрових документи от 1945 г. от Държавния архив и ги сравних с тези в общината - те са еднакви - манастирът има само 450 дка гори. Хората обаче изтръпнаха, обяснява кметът.
Радослав Христов разказва, че в селото живеят предимно пенсионери. През последните пет години починаха 50 души, селото изчезва, роди се само едно дете - моето, казва кметският наместник на Гигинци. И с усмивка признава - наистина има сови като в истинския "Туин Пийкс", но нашите са в гората.

Авттор: Антоанета ПЕТЕВА
Източник: paper.standartnews.com

Монасите от Черногорския манастир: Да бъдем смирени не значи да сме овчедушни

Арх. Евгениий: “По време на криза си проличава кой е с Господа и кой против Него”  

ВИЗИТКА

Архимандрит Евгений e роден в гр. Берковица през 1957 г. След казармата постъпва като послушник в Рилския манастир, следва в Духовната академия и още като студент приема монашество пак в Рилския манастир, след което отива в Света гора. Сега е игумен в Черногорския манастир "Св. Св. Козма и Дамян". Манастирът се намира на 60 км западно от София, в него има четирима монаси.

Монах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа в "Наздак", американска борса в София.







 - Ваше преосвещенство, от колко време сте в Черногорския манастир и в какво състояние е той? 
Арх. Евгений: Когато постъпихме в този манастир през 1998 г. го заварихме изоставен. След 9 септември е бил превърнат в концлагер, след това в пионерски лагер, после пък отдаван на частни наематели за отглеждане на добитък. Те го изоставят полуразрушен и разграбен. В момента ни е много трудно да го възстановим, защото този район е обезлюден, хората са бедни и възрастни. Освен че са и обезверени.
- Идват ли в манастира?
Арх. Евгений: Тъй като манастирът не е функционирал 50 години като такъв, е много трудно, защото хората са отвикнали от вярата си, а и пътят е черен, много лош, няма електричество. Това е добре за манастир - да бъде отдалечен, но пък от друга страна, е трудно достъпен за хората. И все пак те идват - за изповед, за причастие.
- Отец Никанор, странно е човек на Вашата възраст да отиде в манастир. А там, както научавам, няма даже и електричество. Защо го направихте? 
Монах Никанор: За да спася душата си и за да живея по-добре, според назначението на човека като Божи образ. От вяра отидох в манастира, там ми е мястото. Не е имало в живота ми някакво лошо събитие, както много хора си представят - покалугерил се значи зачернил се, отказал се от живота. Напротив, в манастира се налага човек да води още по-люта битка за живота и в чисто материален аспект, и в духовен. Манастирът ни е крайно мизерен. Може би от съществуващите манастири в България нашият е на границата между тези, които се рушат и тези, които ги има. Няма електричество, пътят тази година стана съвсем непроходим, дъждовете напълно го съсипаха. От друга страна това е добре - монахът непрекъснато е изкушаван от бесовете, враговете на човешкия род - или да изпадне в леност, или в гордост и самодоволство.
- С какво се занимавате - четете ли? 
Монах Никанор: Имаме много животни - биволи, кози, 2 дка земя обработваме, имаме 20-ина пчелни кошера. Ремонтираме манастира, построихме обор за животните и заедно с това се налага да водим много сериозна борба за възстановяване на манастирските имоти. Молим се на разни инстанции за електрифицирането му, за ремонтиране на пътя, но никой не ни обръща внимание. Сякаш не сме в една християнска държава, която държи на себе си, все едно че ни няма. Просим за много малко, но не го получаваме.
- Някой може да Ви упрекне, че като един високо образован човек бихте били по-полезен за обществото, ако работите това, за което сте учил, вместо да гледате животни и да обработвате земя... 
Монах Никанор: На мястото на един брокер ще дойдат стотина други, но вярващи хора няма, които се оставят на Божията милост и искат да работят на Христовата нива. Там ми е мястото, така го чувствам като призвание. Ние, хората, естествено трябва да вършим нещата, които ни налага животът, но не бива да забравяме, че не ние, с нашите немощни и в по-голямата си част погрешно насочени усилия, създаваме живота, а Бог.
- Как ще върнете вярата на народа? 
Арх. Евгений: Христос излиза и започва своята проповед с призив за покаяние. Свети апостол Петър, когато говори пред 5 хиляди души, първата му проповед - и той излиза с призив за покаяние. Свети Йоан Предтеча също. Именно това е - покаяние ни е нужно. Хората да се осъзнаят, че са българи, да се осъзнаят, че са християни и да държат на вярата. Ако държим на вярата си, няма от какво да се страхуваме.
- Виновна ли е Българската православна църква за отстъплението от вярата? 
Арх. Евгений: Когато говорим за църква, не бива да я отъждествяваме със стените, камбанариите и кубетата. Църквата е общество не само от клириците. И не са прави онези, които искат да нахлузят тази вина само на висшия църковен клир. Отстъплението от вярата е отстъпление всестранно, на целия народ. Защото не може да се извади българският духовник от българския народ, те са свързани. Този духовник излиза от този народ. И не можем да кажем кой е виновен. Вината е целокупна.
- Къде грешим? 
Арх. Евгений: Не си познаваме вярата. Народът например вярва, че девет гозби трябва да се готвят на Бъдни вечер. Това са пълни глупости. Пише в богослужебните книги какво да се прави, а пък и името Бъдни вечер подсказва, че на този ден хората не спят и в бдение посрещат Рождество Христово.
- Искате да кажете, че поради незнание сме превърнали традицията в религия? 
Арх. Евгений: Протопрезвитер Стефан Цанков казва, че българинът по принцип държи на традициите си, но вярата на българина никога не е отивала в дълбочина. Малко са тези, които отиват в дълбочина. Но когато вземем нашата история и погледнем какви българи е имало например по времето на "Даваш ли даваш, балканджи Йово", ще видим как нашите българи са отстоявали вярата си с цената на своята кръв. Ами изкланите в Батак и Перущица, това са мъченици на българската вяра в пълния смисъл на думата. Ами толкова много избити след 9 септември свещеници, монаси, миряни и то само затова че са били вярващи. И сега има.
- Как разпознавате вярващите от невярващите? 
Арх. Евгений: По време на криза действително си проличава кой е с Господа и кой против Него. А като поведение православието е живот с Христа и в Христа. И девизът на православните е "Уважение всекиму, отстъпление никому". Христос говори за смирение, ние трябва да бъдем смирени, но не трябва смирението да се отъждествява с овчедушието. Едно е овчедушието, а съвсем друго е да бъдеш смирен.
- Отец Никанор, от къде, според Вас, идват бедите на българите? 
Монах Никанор: От мързела. Аз не отричам да има срещу православието и срещу България заговор. Има. Но този заговор няма да успее, ако ние сме хора на място. А ние сме мързеливи. Ние сме до крайна степен изпаднали в апатия себелюбие. Считаме, че трябва да ни се дава и като не получим, започваме да недоволстваме. Ама никой не ни е обещавал нищо на тази земя. Нека някой да застане срещу Бога и да каже - ти си ми длъжен. Ами не ни е длъжен. Ако си измолим, ако сме достойни с труда си, с усилието, което сме положили - тогава да... Родителите превръщат детето си в някакво малко семейно идолче, на което се принасят всевъзможни жертви. Такива деца израстват богопротивни създания, нетачещи ни майка, нито баща, нямащи отговорност.
- Откъде започва любовта към Бога? 
Монах Никанор: От любовта към ближния. А тя започва оттам човек да вижда своите слабости и да преценява своите отношения към другия от гледна точка на Христовото евангелие. И да упреква себе си за това, което се случва, а не ближния. И да търпи неговите недостатъци, без да го обвинява, без да му се нахвърля. Оттам ще започне любовта към ближния. И ще започне от страданието.
- На къде върви народът ни? 
Монах Никанор: Нашият народ в момента прилича на блудния син, който е напуснал небесното си отечество, напуснал е тази свещена България на неговите деди и като някакво слугинче на западния свят се лута и страда. - Ще се върне ли блудният син? Монах Никанор: Зависи от блудния син. А небесният отец ще ни приеме като народ. Ние имаме много ходатаи пред Господа, безчислено множество светители, мъченици, дори просто добродетелни хора, спасени християни, те ни помагат и сега...
- Не е ли християнството у нас в отстъпление? 
Арх. Евгений: Ние трябва да си държим вярата. Действително Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, да се отрече от себе си и да ме последва". Христос никого не насилва. Така че ние не можем да насилваме някого, но и не бива да приемаме насилието над православието. Православната църква трябва да си държи своята позиция и да не отстъпва на другите.
 - Какви са хората, които ни управляват?
Арх. Евгений: Те не са християни, за жалост.
- А какви са? 
Арх. Евгений: В болшинството си тяхното поведение е антихристиянско.
- Как гледате на изпращането на нашите войски в Ирак?
Арх. Евгений: Като едно предателство спрямо интересите на България.  

Автор: Мария Стоянова

Източник: vestnikataka.com