И със SMS-и ще събират пари монасите от Гигинци

Със SMS-и ще се набират пари за реконструкцията на един от най-старите манастири в Пернишки регион. За първи път в страната света обител прибягва до модерните технологии, за да привлече дарители. Идеята е на монаха в черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян" в брезнишкото село Гигинци отец Никанор.

Кампанията тръгва до месец. В момента се водят преговори с мобилните оператори. SMS-ите ще дадат възможност на повече хора да се включат с малки суми в обновлението, смятат монасите.

ерногорските монаси вече имат опит и с европейските фондове. С пари от САПАРД те изградиха собствена ферма със стадо от 58 биволи.

Източник: pernikdnes.com

Възстановяването на манастира ''Св.Св. Безсребърници Козма и Дамян'' в с. Гигинци

Заместник-министърът на земеделието и горите Стефан Юруков направи днес първа копка за възстановяването на манастира "Св.Св. Безсребърници Козма и Дамян" в с. Гигинци.

Министерството на земеделието и горите приветства и подкрепя усилията за възстановяване на манастирските постройки и земеделските дейности.

Убедени сме, че създаденият инициативен комитет ще съумее

Гигинци гони по слава Туин Пийкс

Зевзеци смениха табелата и объркаха купувачи на лек за алкохолици. Приличаме си само по совите и двата върха, твърдят местните

Някъде между сръбската граница и София се спотайва брезнишкото село Гигинци. В тихата утрин на 15 септември стотината жители на планинското селище се събуждат от странна мълва - някой е сменил входната табела. Неизвестни са я пребоядисали. И вместо надписа Гигинци на табелата се мъдри... Туин Пийкс. Няма версия кой и защо го е направил.
Името на едноименния сериал на Дейвид Линч в превод означа "върховете близнаци". Два такива има около селото.
А табелата Туин Пийкс стои над 2 месеца. 
Заради нея гостите на селцето влизат в него и го подминават в търсене на Гигинци. На изхода на селището стърчат два ръждясали пръта - там от години табела няма. Затова жителите на Гигинци се смеят "който влезе тук, никога не излиза".
Така селото съвсем се изгуби, то и без това не е известно на много хора. Преди години тук живял човек, който от билки правел специален прах за лечение на жълтеница и цироза. Мъжът починал, сега прахчета се правят от зетя и снаха му. Лекари от София и Перник продължават да препоръчват на пациенти алкохолици цяра. За тези два месеца обаче немалко хора са се опитвали да открият изгубеното село, за да се сдобият с ценните прахчета. Влизали в Туин Пийкс, но не излизали, защото липсва табелата за края на селото.
Пощальон в жълт дъждобран, яхнал колело, кръстосва пустото на пръв поглед Гигинци. Много говореха хората за табелата Туин Пийкс, големи дебати имаше, разказва той със загадъчна усмивка. Но отказва да каже кой как е приел смяната на името на селището.
Зевзекът  Васил Найденов
се появява на площада отнякъде. "Не съм певецът. От Велико Търново получих нагреватели за маслени радиатори, помислили, че съм Васко Кеца", обяснява той. Председател е на земеделската кооперация. Като заложник съм тук, не получавам заплата, казва Васил Найденов. Усмихва се загадъчно, но не издава и звук, като стане дума за табелата.
Единственият, който се осмелява да говори, е кметският наместник Радослав Христов. Той признава, че седмица по-късно е разбрал за сменената табела на селото. Чул как младежите в Гигинци се майтапят. Запалил колата и по нощите с едно фенерче разгледал надписа. Обадил се веднага на кмета на общината, в полицията в Брезник и в пътното управление. Никой от тези хора обаче не се впечатлил. Нека си стои, и бездруго чакаме нови табели, бил отговорът.
Нищо тайнствено не се случва тук
Това за мен е майтап на младежи от селото, иначе кой ще седне да пише такива неща, коментира Радослав Христов. Според него няма причина и връзка с мистериите от сериала "Туин Пийкс". Няма убийства, няма престъпления в Гигинци.
"Може би от събитията", казва малко по-късно Христов. И обяснява, че манастирът над селото е взел 4500 дка гора. От хората. Наместниците на Гигинския манастир представили пред Брезнишкия съд документи от турско време, че горите са на светата обител.
Изрових документи от 1945 г. от Държавния архив и ги сравних с тези в общината - те са еднакви - манастирът има само 450 дка гори. Хората обаче изтръпнаха, обяснява кметът.
Радослав Христов разказва, че в селото живеят предимно пенсионери. През последните пет години починаха 50 души, селото изчезва, роди се само едно дете - моето, казва кметският наместник на Гигинци. И с усмивка признава - наистина има сови като в истинския "Туин Пийкс", но нашите са в гората.

Авттор: Антоанета ПЕТЕВА
Източник: paper.standartnews.com

Монасите от Черногорския манастир: Да бъдем смирени не значи да сме овчедушни

Арх. Евгениий: “По време на криза си проличава кой е с Господа и кой против Него”  

ВИЗИТКА

Архимандрит Евгений e роден в гр. Берковица през 1957 г. След казармата постъпва като послушник в Рилския манастир, следва в Духовната академия и още като студент приема монашество пак в Рилския манастир, след което отива в Света гора. Сега е игумен в Черногорския манастир "Св. Св. Козма и Дамян". Манастирът се намира на 60 км западно от София, в него има четирима монаси.

Монах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа в "Наздак", американска борса в София.







 - Ваше преосвещенство, от колко време сте в Черногорския манастир и в какво състояние е той? 
Арх. Евгений: Когато постъпихме в този манастир през 1998 г. го заварихме изоставен. След 9 септември е бил превърнат в концлагер, след това в пионерски лагер, после пък отдаван на частни наематели за отглеждане на добитък. Те го изоставят полуразрушен и разграбен. В момента ни е много трудно да го възстановим, защото този район е обезлюден, хората са бедни и възрастни. Освен че са и обезверени.
- Идват ли в манастира?
Арх. Евгений: Тъй като манастирът не е функционирал 50 години като такъв, е много трудно, защото хората са отвикнали от вярата си, а и пътят е черен, много лош, няма електричество. Това е добре за манастир - да бъде отдалечен, но пък от друга страна, е трудно достъпен за хората. И все пак те идват - за изповед, за причастие.
- Отец Никанор, странно е човек на Вашата възраст да отиде в манастир. А там, както научавам, няма даже и електричество. Защо го направихте? 
Монах Никанор: За да спася душата си и за да живея по-добре, според назначението на човека като Божи образ. От вяра отидох в манастира, там ми е мястото. Не е имало в живота ми някакво лошо събитие, както много хора си представят - покалугерил се значи зачернил се, отказал се от живота. Напротив, в манастира се налага човек да води още по-люта битка за живота и в чисто материален аспект, и в духовен. Манастирът ни е крайно мизерен. Може би от съществуващите манастири в България нашият е на границата между тези, които се рушат и тези, които ги има. Няма електричество, пътят тази година стана съвсем непроходим, дъждовете напълно го съсипаха. От друга страна това е добре - монахът непрекъснато е изкушаван от бесовете, враговете на човешкия род - или да изпадне в леност, или в гордост и самодоволство.
- С какво се занимавате - четете ли? 
Монах Никанор: Имаме много животни - биволи, кози, 2 дка земя обработваме, имаме 20-ина пчелни кошера. Ремонтираме манастира, построихме обор за животните и заедно с това се налага да водим много сериозна борба за възстановяване на манастирските имоти. Молим се на разни инстанции за електрифицирането му, за ремонтиране на пътя, но никой не ни обръща внимание. Сякаш не сме в една християнска държава, която държи на себе си, все едно че ни няма. Просим за много малко, но не го получаваме.
- Някой може да Ви упрекне, че като един високо образован човек бихте били по-полезен за обществото, ако работите това, за което сте учил, вместо да гледате животни и да обработвате земя... 
Монах Никанор: На мястото на един брокер ще дойдат стотина други, но вярващи хора няма, които се оставят на Божията милост и искат да работят на Христовата нива. Там ми е мястото, така го чувствам като призвание. Ние, хората, естествено трябва да вършим нещата, които ни налага животът, но не бива да забравяме, че не ние, с нашите немощни и в по-голямата си част погрешно насочени усилия, създаваме живота, а Бог.
- Как ще върнете вярата на народа? 
Арх. Евгений: Христос излиза и започва своята проповед с призив за покаяние. Свети апостол Петър, когато говори пред 5 хиляди души, първата му проповед - и той излиза с призив за покаяние. Свети Йоан Предтеча също. Именно това е - покаяние ни е нужно. Хората да се осъзнаят, че са българи, да се осъзнаят, че са християни и да държат на вярата. Ако държим на вярата си, няма от какво да се страхуваме.
- Виновна ли е Българската православна църква за отстъплението от вярата? 
Арх. Евгений: Когато говорим за църква, не бива да я отъждествяваме със стените, камбанариите и кубетата. Църквата е общество не само от клириците. И не са прави онези, които искат да нахлузят тази вина само на висшия църковен клир. Отстъплението от вярата е отстъпление всестранно, на целия народ. Защото не може да се извади българският духовник от българския народ, те са свързани. Този духовник излиза от този народ. И не можем да кажем кой е виновен. Вината е целокупна.
- Къде грешим? 
Арх. Евгений: Не си познаваме вярата. Народът например вярва, че девет гозби трябва да се готвят на Бъдни вечер. Това са пълни глупости. Пише в богослужебните книги какво да се прави, а пък и името Бъдни вечер подсказва, че на този ден хората не спят и в бдение посрещат Рождество Христово.
- Искате да кажете, че поради незнание сме превърнали традицията в религия? 
Арх. Евгений: Протопрезвитер Стефан Цанков казва, че българинът по принцип държи на традициите си, но вярата на българина никога не е отивала в дълбочина. Малко са тези, които отиват в дълбочина. Но когато вземем нашата история и погледнем какви българи е имало например по времето на "Даваш ли даваш, балканджи Йово", ще видим как нашите българи са отстоявали вярата си с цената на своята кръв. Ами изкланите в Батак и Перущица, това са мъченици на българската вяра в пълния смисъл на думата. Ами толкова много избити след 9 септември свещеници, монаси, миряни и то само затова че са били вярващи. И сега има.
- Как разпознавате вярващите от невярващите? 
Арх. Евгений: По време на криза действително си проличава кой е с Господа и кой против Него. А като поведение православието е живот с Христа и в Христа. И девизът на православните е "Уважение всекиму, отстъпление никому". Христос говори за смирение, ние трябва да бъдем смирени, но не трябва смирението да се отъждествява с овчедушието. Едно е овчедушието, а съвсем друго е да бъдеш смирен.
- Отец Никанор, от къде, според Вас, идват бедите на българите? 
Монах Никанор: От мързела. Аз не отричам да има срещу православието и срещу България заговор. Има. Но този заговор няма да успее, ако ние сме хора на място. А ние сме мързеливи. Ние сме до крайна степен изпаднали в апатия себелюбие. Считаме, че трябва да ни се дава и като не получим, започваме да недоволстваме. Ама никой не ни е обещавал нищо на тази земя. Нека някой да застане срещу Бога и да каже - ти си ми длъжен. Ами не ни е длъжен. Ако си измолим, ако сме достойни с труда си, с усилието, което сме положили - тогава да... Родителите превръщат детето си в някакво малко семейно идолче, на което се принасят всевъзможни жертви. Такива деца израстват богопротивни създания, нетачещи ни майка, нито баща, нямащи отговорност.
- Откъде започва любовта към Бога? 
Монах Никанор: От любовта към ближния. А тя започва оттам човек да вижда своите слабости и да преценява своите отношения към другия от гледна точка на Христовото евангелие. И да упреква себе си за това, което се случва, а не ближния. И да търпи неговите недостатъци, без да го обвинява, без да му се нахвърля. Оттам ще започне любовта към ближния. И ще започне от страданието.
- На къде върви народът ни? 
Монах Никанор: Нашият народ в момента прилича на блудния син, който е напуснал небесното си отечество, напуснал е тази свещена България на неговите деди и като някакво слугинче на западния свят се лута и страда. - Ще се върне ли блудният син? Монах Никанор: Зависи от блудния син. А небесният отец ще ни приеме като народ. Ние имаме много ходатаи пред Господа, безчислено множество светители, мъченици, дори просто добродетелни хора, спасени християни, те ни помагат и сега...
- Не е ли християнството у нас в отстъпление? 
Арх. Евгений: Ние трябва да си държим вярата. Действително Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, да се отрече от себе си и да ме последва". Христос никого не насилва. Така че ние не можем да насилваме някого, но и не бива да приемаме насилието над православието. Православната църква трябва да си държи своята позиция и да не отстъпва на другите.
 - Какви са хората, които ни управляват?
Арх. Евгений: Те не са християни, за жалост.
- А какви са? 
Арх. Евгений: В болшинството си тяхното поведение е антихристиянско.
- Как гледате на изпращането на нашите войски в Ирак?
Арх. Евгений: Като едно предателство спрямо интересите на България.  

Автор: Мария Стоянова

Източник: vestnikataka.com

Доброволци помагат за възстановяването на манастира "Св. Козма и Дамян" в с. Гигинци

Доброволци от различни страни помагат за възстановяването на манастира "Св. Козма и Дамян" край брезнишкото село - Гигинци. От 1998 година манастирът отново е действащ, но състоянието му е критично.  

Източник: btv.bg

Финансов брокер стана монах

Отец Никанор въртял милиони на Уолстрийт, сега се моли в Черногорския манастир

Отец Никанор носи манастирска ракия, за да почерпи гостите;  ФОТО АННА ГЕОРГИЕВА 


Какво може да накара човек, който има престижна професия и върти милиони долари през ръцете си, да се отдаде на отшелничество и мизерия?

"Вярата!", отсича светкавично отец Никанор от Черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян". "Две години съм се грижил за парите на хората. Дойде време да направя това и за душите им", обяснява със смирение 29-годишният Христо Мишков. За него се твърди, че е монахът с най-невероятна съдба. Той е кореняк софиянец. Израсъл е в инфарктния ритъм на столичния живот. Завършил е най-хитовата специалност - "Международни икономически отношения" (МИО), в Института по икономика в София. Веднага след казармата има невероятния шанс да започне работа в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол". Залагал е европейски акции на Уолстрийт. Без нито един провал в сделките, брокерът напуска работа, чете в усамотение божиите книги и се отдава на монашество.

 "Не съм избягал от борсата! От много време бях наясно със своето призвание и бях взел решение", обяснява младият мъж. Очите му светят под семплите очила с тънки рамки. Монашеското смирение и изхабеното, изсветляло от дългото носене расо не могат да прикрият интелигентността и ерудицията му. Разпалва се, когато разказва спомените си от предишната професия. Още при социализма с децата от блока си имали своя фондова борса и валути. Комшиите им казвали: "С такива работи няма да ви приемат в комсомола!" Това обаче не спряло напористия софиянец. Дългите часове, прекарани над учебниците, дали резултат. Завършил училище с отличие. Приели го в МИО. След дипломирането и казармата през 2001 г. спечелил работно място в "Карол". Заради липса на обучени специалисти Христо бил финансов анализатор, брокер и дилър едновременно. Оперирал е с европейски акции. Търгувал ги е в Америка - на Уолстрийт. "Залагах ги от България. В чужбина съм ходил на екскурзии, не по работа", уточнява отец Никанор. Той е прогнозирал движението на акциите на борсата, сам е правил финансовите операции по оттъргуването им. Работил е по поръчки на клиенти като дилър. "Множахме парите на хората. Бяхме амбициозни, давахме всичко от себе си", разказва бившият брокер. За двете години на борсата той няма сериозни трусове и провали. "Имах добри позиции, излязохме на много голяма печалба, докато в един момент пазарът се обърна. Аз знаех, но не излязох от него - това бяха много поръчки и много пари. Очаквах за една седмица всичко да се нормализира, но този път сривът продължи по-дълго. Започнахме да трупаме загуби. Вече се бях подготвил да поема по монашеския път и се притесних. Не исках така да приключи кариерата ми във фирмата. Бог беше милостив и стана чудо. За един месец всичко се оправи", въздъхва с облекчение отшелникът.

Към монашеството го подтиква игуменът на Черногорския манастир дядо Евгени. Напускайки "Карол", Христо изчел всички църковни книги, за да се подготви за новото си поприще. "Винаги съм бил усърден християнин, родителите ми така ме възпитаха", признава той. Близките приели спокойно решението му. Много хора обаче възкликнали: "Луд човек!" "Те трудно могат да разберат. Видях как милионите се стопяват само за минута.

В гроба ще занесем не имотите и славата, а добрите си дела", разсъждава Христо. Вече две години той дели светата обител с дядо Евгени и с връстника си отец Адриан, който е автомонтьор по професия. Тримата оцеляват, отглеждайки сами прехраната си. Садят зеленчуци върху 3 декара в гората. В кулинарното изкуство се изявява дядо Евгени. Манастирският му гювеч е със завидна слава сред жителите на околните села, които често навестяват манастира. Монасите се грижат за девет биволици във възстановените обори. Никанор завъдил и кошери. Всяка минута, спестена от полската работа, отшелниците прекарват в молитва. "Трудът на молитвата държи човечеството", обяснява монахът брокер. Той е убеден, че проблемите на хората не идват от материалния свят, а от сърцата им. "Колкото и да се опитваме да правим добрини, това не лекува причината, а само последствията", казва отецът. Той не е виждал Божи чудеса, а и не смята, че това е необходимо. Приема за чудо всяка лична победа над греха.

Автор:  Анна Георгиева
Източник: вестник "Стандарт"

Финансов брокер стана монах

Отец Никанор въртял милиони на Уолстрийт, сега се моли в Черногорския манастир

Отец Никанор носи манастирска ракия, за да почерпи гостите
ФОТО АННА ГЕОРГИЕВА

Какво може да накара човек, който има престижна професия и върти милиони долари през ръцете си, да се отдаде на отшелничество и мизерия?

"Вярата!", отсича светкавично отец Никанор от Черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян". "

Две години съм се грижил за парите на хората. Дойде време да направя това и за душите им", обяснява със смирение 29-годишният Христо Мишков. За него се твърди, че е монахът с най-невероятна съдба. Той е кореняк софиянец. Израсъл е в инфарктния ритъм на столичния живот. Завършил е най-хитовата специалност - "Международни икономически отношения" (МИО), в Института по икономика в София.

Веднага след казармата има невероятния шанс да започне работа в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол". Залагал е европейски акции на Уолстрийт. Без нито един провал в сделките, брокерът напуска работа, чете в усамотение божиите книги и се отдава на монашество. "Не съм избягал от борсата! От много време бях наясно със своето призвание и бях взел решение", обяснява младият мъж. Очите му светят под семплите очила с тънки рамки.

Монашеското смирение и изхабеното, изсветляло от дългото носене расо не могат да прикрият интелигентността и ерудицията му. Разпалва се, когато разказва спомените си от предишната професия.

Още при социализма с децата от блока си имали своя фондова борса и валути. Комшиите им казвали: "С такива работи няма да ви приемат в комсомола!" Това обаче не спряло напористия софиянец. Дългите часове, прекарани над учебниците, дали резултат. Завършил училище с отличие. Приели го в МИО.

След дипломирането и казармата през 2001 г. спечелил работно място в "Карол". Заради липса на обучени специалисти Христо бил финансов анализатор, брокер и дилър едновременно. Оперирал е с европейски акции. Търгувал ги е в Америка - на Уолстрийт. "Залагах ги от България. В чужбина съм ходил на екскурзии, не по работа", уточнява отец Никанор. Той е прогнозирал движението на акциите на борсата, сам е правил финансовите операции по оттъргуването им. Работил е по поръчки на клиенти като дилър. "Множахме парите на хората. Бяхме амбициозни, давахме всичко от себе си", разказва бившият брокер.

За двете години на борсата той няма сериозни трусове и провали. "Имах добри позиции, излязохме на много голяма печалба, докато в един момент пазарът се обърна. Аз знаех, но не излязох от него - това бяха много поръчки и много пари. Очаквах за една седмица всичко да се нормализира, но този път сривът продължи по-дълго. Започнахме да трупаме загуби. Вече се бях подготвил да поема по монашеския път и се притесних. Не исках така да приключи кариерата ми във фирмата. Бог беше милостив и стана чудо. За един месец всичко се оправи", въздъхва с облекчение отшелникът.

Към монашеството го подтиква игуменът на Черногорския манастир дядо Евгени.

Напускайки "Карол", Христо изчел всички църковни книги, за да се подготви за новото си поприще. "Винаги съм бил усърден християнин, родителите ми така ме възпитаха", признава той. Близките приели спокойно решението му.

Много хора обаче възкликнали: "Луд човек!" "Те трудно могат да разберат. Видях как милионите се стопяват само за минута. В гроба ще занесем не имотите и славата, а добрите си дела", разсъждава Христо.

Вече две години той дели светата обител с дядо Евгени и с връстника си отец Адриан, който е автомонтьор по професия. Тримата оцеляват, отглеждайки сами прехраната си. Садят зеленчуци върху 3 декара в гората.

В кулинарното изкуство се изявява дядо Евгени. Манастирският му гювеч е със завидна слава сред жителите на околните села, които често навестяват манастира. Монасите се грижат за девет биволици във възстановените обори. Никанор завъдил и кошери.

Всяка минута, спестена от полската работа, отшелниците прекарват в молитва. "Трудът на молитвата държи човечеството", обяснява монахът брокер. Той е убеден, че проблемите на хората не идват от материалния свят, а от сърцата им. "Колкото и да се опитваме да правим добрини, това не лекува причината, а само последствията", казва отецът. Той не е виждал Божи чудеса, а и не смята, че това е необходимо. Приема за чудо всяка лична победа над греха.

Автор: Анна Георгиева 

Източник: paper.standartnews.com 

Живее в стая от плет и кал

200-годишната сграда на манастира "Св. св. Козма и Дамян" е в окаяно състояние

200-годишната сграда, където домуват монасите, е направена от плет и кал. По време на тоталитарния режим там са интернирани хора заради политическите им убеждения. Манастирът "Св. св. Козма и Дамян" е ползван и за пионерски лагер.

Най-големи поражения са му нанесли местни жители, които са го превърнали в обор. В стаите те са отглеждали овце, кози и кокошки.

Игуменът - дядо Евгени, се заселва в манастира през 1998 г. Заварва имота в окаяно състояние. "На няколко пъти се опитвахме да кандидатстваме с проекти за цялостен ремонт, но не ни отпуснаха пари", разказва 29-годишният отец Адриан. Монасите поискали да се направят преддверие и порта по демонстрационните проекти. Вместо това им построили "калпава караулка".

"Погледнете какво недоразумение сътвориха - да се чуди човек полицай ли ще дежури в КПП-то, икона ли ще стои там", ядосват се свещениците. "Биха бетон при минусови температури, без добавки към сместа. Не сложиха дренаж и отводнителни канали - сега се наводняват основите на манастира, ще падне", разказват отшелниците.

Без финансиране останала и идеята им да приютят деца, болни от астма. Така и не се намерили средства за поправка на една от помощните постройки, в която да спят малчуганите.

Заради административни неуредици неизползваема е и подарената от МО военна джипка. От общината в Брезник отказали да я узаконят. Сега монасите карат високопроходимата машина само до Гигинци, защото няма регистрация и застраховка.

Изпочупени по лошия планински път са подарените им микробус и москвич. Все още в движение е монашеският мотор, който е основното превозно средство през лятото.

Най-голямата атракция в околността е целебната вода, която блика между корените на вековен дъб на метри от манастира. Според миряните изворът лекува 16 болести. Местните я използват против псориазис, всякакви кожни обриви, за болни бъбреци, жлъчка и други болежки. Водата е била каптирана, но с годините чешмата се разрушила.

Източник: paper.standartnews.com

Автор: Анна Георгиева